Мисли и афоризми

Сборник

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Здраво книжно тяло, без забележки в текста.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна култура
Град на издаване:: София
Година:: 1968 г.
Език:: Български
Страници:: 496
Корици:: Твърди
Категория:: Кратки форми
Ширина (мм):: 110
Височина (мм):: 195

Съставители: Дамян Бърняков, Алекси Андреев ПРЕДГОВОР Поучителните мисли и афоризмите като литературен жанр са притежание на човечеството от най-дълбока древност. Народите, използували много или малко писмеността, са ни оставили едно богато наследство от тях. Предполага се, че първите сборници от този род са били създадени през VIII—IV в. преди новата ера в Индия Нещо от тях влиза по-късно в така наречените «У панишади*, канонически будистки мъдрости, оформени през V—III в. пр. н. е., в. Това е такъв словесен израз, в който се влага смисъл, обобщаващ жизнен опит, даващ наставление за поведение при различни случаи и обстановки, изложен в най-пестелива и запомняща се форма. В зависимост от начина на създаването им афоризмите имат две основни форми. Първата е близка до поговорките, пословиците, а втората — до мъдростите, заветите или сентенциите. И затова те се считат за особен жанр в народното и литературното творчество, извоювало с право името философски литературни миниатюри. В случая са събрани афоризми и от двете форми, тъй като се е целяло да се поднесе един по-сполучлив сборник. Тази философско-литературна физиономия се определя от закономерностите на изразните средства в афоризма, от една страна, и от неговото съдържание, от друга. Обликът на израза в афоризма се дава от синтаксиса — от фонетиката и ритмиката, от неговия лаконизъм, паралелизъм и асонансите в конструкцията му. Затова изразната форма има за афоризма изключително значение. Опитайте се да нарушите едно вече установено звучене, като го замените с някакъв тъждествен смисъл. Например «Бистра водица, мир на главица» — и вие ще се убедите колко много губи интензивността на впечатлението. Затова афоризмът въздействува художествено. Нещо повече, може дори да се говори за поетика на афоризма, защото усещането на неговата неизменност е естетическо въздействие, което не се получава, ако заменим това именно подреждане на елементите на израза в афоризма с други адекватни по съдържание изложения. Тъкмо за това афоризмът подбира максимум съдържание при минимум, думи. «Афоризмът — това е мъдрост в портативна форма, концентриран екстракт на мисли и чувства» — казва У. Олджър. Изобщо при афоризма безработни думи не се допускат, докато във всички други произведения има често не само безработни думи, но и безработни изречения. Тази особеност на афоризма позволява две или повече ситуации да се поставят във връзка една с друга така, че мъдростта разкрива сходството, различието или връзката на техните функции. И тъй като това обединение на взаимно противопоставящи се или сходни функции почти винаги става с помощта на някоя ярка метафора или образно сравнение, съвсем неочаквано се получава силно въздействуващ както по форма, така и по съдържание израз Например: «Да се надяваш в разговора си с глупака, е все едно да поливаш кестени със сладка водица и да чакаш да се родят бонбони.» Когато в се прочетат повече афоризми и се анализира техният строеж, ще се види, че макар да има принципно различие между изразните средства в научното и литературното изложение, самата тенденция афоризмът да се опира на опита е също характерно за афористичното творчество. Нещо повече, науката става близка до афористичния тип на изразяване и достига до пълно сливане с афористиката. Това е дало основание на Проспер Мериме да потвърди, че: «Точният афоризъм понякога дава по-ясна представа за една епоха, отколкото десетки научни изследвания.» Безбройните персийски, гръцки латински научни трактати, поемите на Лукреций и.........