Полета. Том 1-2

Пиер Бурдийо

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Нов, неизползван екземпляр подходящ за подарък.
Наличност:: 1 бр.

За изданието

Издателство:: Изток-Запад
Град на издаване:: София
Година:: 2012-2018 г.
Език:: Български
Страници:: 1544
Корици:: Твърди
Категория:: Политология и социология

Том 1: Полета на духа Том 2: Полета на властта Пиер Бурдийо (1930–2002) е може би най-известният френски социолог на ХХ век. Научното му дело и обществената му ангажираност заслужено му определят мястото на един от най-значимите участници във френския интелектуален живот, оказал изключително влияние върху хуманитарните и социалните науки и особено върху френската и световната социология. Творчеството на Бурдийо наложи в модерната социология няколко магистрални понятия: поле като фундаментално пространство на социално съперничество, хабитус като принцип на действие на социалните дейци и символно насилие като изначален механизъм за налагане на отношенията на доминиране. Социалният свят в модерните общества се състои от полета: разделението на обществените дейности води до обособяването на социални подпространства, специализирани в извършването на определена социална дейност. Тези полета притежават относителна автономност спрямо обществото като цяло. Те са йерархизирани и тяхната динамика се дължи на борбите между социалните дейци, които се стремят да заемат в тях доминиращи позиции. Бурдийо подчертава изключителното значение на борбата и конфликта за функционирането на дадено общество, като конфликтите се разиграват преди всичко в различните социални полета, породени са от съответните йерархии и се основават на опозицията между доминиращи и доминирани дейци, а не се свеждат само до конфликти между обществените класи. Двутомникът „Полета“ (том I: „Полета на духа“ и том II: „Полета на властта“) включва статиите на Пиер Бурдийо, посветени на ключовото понятие „поле“. Изданията са първи по рода си не само за България, но и за целия свят. ♦ ♦ ♦ Пиер Бурдийо (1930–2002) е може би най-известният френски социолог на ХХ век. Научното му дело и обществената му ангажираност заслужено му определят мястото на един от най-значимите участници във френския интелектуален живот, оказал изключително влияние върху хуманитарните и социалните науки и особено върху френската и световната социология. Творчеството на Бурдийо наложи в модерната социология няколко магистрални понятия: поле като фундаментално пространство на социално съперничество, хабитус като принцип на действие на социалните дейци и символно насилие като изначален механизъм за налагане на отношенията на доминиране. Пиер Бурдийо е роден на 1 август 1930 г. в Югозападна Франция. Бурдийо е блестящ ученик в училище, макар че по същото време е и звезда на отбора по ръгби. По-късно се премества в Париж, където учи в Екол нормал сюпериор (École Normale Supérieure), а негов учител е Жак Дерида. По това време Бурдийо се интересува от Мерло-Понти, Хусерл и Хайдегер, привличат го и съчиненията на младия Маркс. Неговата дипломна теза от 1953 г. е върху философията на Лайбниц. След успешното дипломиране по философия Бурдийо работи известно време като учител до повикването му в армията. Служи две години в Алжир, където френските войски се сражават с алжирските бунтовници. В периода 1959 – 1960 г. Бурдийо чете лекции в университета в град Алжир и същевременно изследва традиционното стопанство и етническата култура на берберите. Завръщайки се от Алжир, Бурдийо споделя: „като философ си казвах, че ми отне твърде дълго време да призная пред себе си, че вече съм антрополог“. От 1981 г. заема престижното място на професор по социология в Колеж дьо Франс. След 1980 г. Пиер Бурдийо става един от най-често цитираните френски социални учени. От средата на 90-те години на XX век той все повече се дистанцира от академичната среда и се отдава на публична обществена дейност. Подкрепя работнически стачки, говори пред форуми на домакини, гостува в телевизионни програми, а през 1996 г. основава публичната компания „Liber“. През 1998 г. Бурдийо публикува в „Le Monde“ статия, в която сравнява „строгия дискурс“ на неолиберализма с психиатричния дискурс като убежище. Една от последните му монографични публикации е върху мъжкото господство, но едновременно с това пише за неолибералното говорене, за изкуството на Едуар Мане и на Бетовен.

Ключови думи: Пиер Бурдийо, Полета, Полета на духа, Полета на властта