"Материали по изучаванието на Македония" е географско съчинение от Гьорче Петров
В книгата са описани по-важните планини, реки и пътища в Македония, както и голяма част от различните райони на областта и тяхното население. Многократно авторът потвърждава българския характер на славянското население в Македония
След написването на книгата Гьорче Петров се ползва с голямо доверие от страна на Рачо Петров, военен министър на България в периода 1894-1896 година, който предлага стипендия на Петров да следва картография в Западна Европа
Роденият в Прилепско Гьорче Петров Николов (1865-1921) е един от водачите на ВМОРО. Още от 1885 г. е член на Български таен централен революционен комитет. Работи като учител в Скопското българско педагогическо училище, Битолската българска прогимназия и Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий". Неофициално работи като български разузнавач в Македония - събира географски и етнографски материали за областта, които предава на Министерството на войната на Княжество България, с цел по-добро ориентиране на Българската армия при една евентуална бъдеща война за Македония. Част от събраните материали са издадени през 1896 г. в обемния труд "Материали по изучаванието на Македония" (качен на сайта тук). Става активен деец на ВМОРО, списва редица вестници, участва в Илинденско-Преображенското въстание. По време на Балканската война, Гьорче Петров е редови доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия. През войните е назначаван от българското правителство за управник в градовете под българска власт Сяр, Битоля и Драма. Началник е на Бюрото за настаняване в България на бежанците от Македония и Тракия в земеделското правителство на Александър Стамболийски.

СЪДЪРЖАНИЕ.

- Часть I.

ОрограФия на Скопено и Битолско

ОТДЪЛЪ I

Общъ пр^гледъ

Глава I. Положение и прЪЬЪли 1

Глава II. Повръхнина 6

§ 1. Общъ видъ на повръхнината .... 7

§ 2. Планински системи, групи и вериги. . 8

§ 3. Полета 19

Глава III. РЬкн 23

ОТДЪЛЪ II.

Частенъ характеръ на повръхнината

Глава I. А. Планини отъ западната система. ... 30

§ 1. Пларъ 30

а. Прйдгория въ I-та часть на Шаръ. 33

б. Върхове на Шаръ 38

в. Пзгледътъ на Шаръ отъ Скопския пжть. 41

г. Пмтни съобщения прГзъ Шаръ. . 43

д. ВодитГ на Шаръ 43

е. Население по Шаръ 47

§ 2. Втората часть на Шаръ 48

§ 3. Клонове отъ I-та часть на Шаръ. . 50

§ 4. Клонове отъ II-та часть на Шаръ. . 51

§ 5. СкопскитГ планини 63

а. ПрГдгория. •. 64

б. Растителность 73

в. Води 74

г. Пжтни съобщения прГзъ тйхъ. . . 78

д. Население по т'Ьхъ 79

Клонове на СкопскитГ планини. . 81

§ 6. Клонове отъ в. Стогово 99

а. Бистра планина. 101

б Баба-планина 104

в. Съртътъ, Бигла, Пелистеръ, Вичъ и

Мурикъ планина. . . .111

§ 8. Църна-гора 135

§ 9. Курбешката планина 141

а. Руянъ 142

б. Козякъ 143

Б. Планини отъ неточната ситема 151

§ 1. Осоговските планини 151

а. Осоговско плато 152

б. Дървена ябука 153

в. Душаница планина 153

г. Собствено Осоговка верига. . . .153

д. Лопенъ планина 156

е. Отъ шестата верига: Лисецъ, Плавица, клонове отъ Плавица

ж. Общъ характеръ и видъ на Осоговската група 161. § 2. Плсчковица 175

Клонове отъ Плачковица 184

а. Малешевска планина 184

б. Голакъ 186

в. Средна и Смърдешъ 189

§ 3. Конечката планина 191

Глава II. Полета 193

§ 1. Тетовско поле 193

§ 2. Скопско поле 200

§ 3. Овче-поле 207

§ 4. Кумановско поле 214

§ 5. Паланечко поле 217

§ 6. Долината на Брегалница 217

а. Кочанско поле 217

б. Щипска долина 221

§ 7. Тиквешко поле 222

§ 8. Пелагонийско поле 226

§ 9. Кичевско поле

Часть II.

Хидрография.

ОТДЪЛЪ I

Общъ прЪгледъ 241

ОТДЪЛЪ II

Реки 244

§ 1. Вардаръ. . - 244

§ 2. Притоци на Вардаръ 259

а. Шарски потоци 260

б. ЛЪпенецъ 266

в. Треска (267). Води на Църна-гора и

Скопските планини (278). Пчиня. 286

г. Брегалница 297

д. Църна 313

е. Басеинътъ на Струма 319

Часть III.

Плстни съобщения

Глава I. Железници и станции 321

Глава II. Пжтища 327

§ 1. Плмътъ Скопие—Битоля прЪзъ Тетово,

Гостиваръ, Кичева и Демиръ—Хисаръ. 327

а. Скопие — Тетово 327

б. Тетово — Гостиваръ 337

в. Гостиваръ — Кичева 338

г. Кичева Битоля 339

Кърнинскиятъ манастирь

"Св. Пречиста" 341

Бележки изъ историята на манастири. 342 Сегашното състояние на манастира. 351 § 2. Клонове отъ Скопско ■— Битолския пллпь 362

а. Скопско — Гилянски 362

б. Скопско — Поречки

в. Скопие—Тетово 363

г. Клонъ отъ него за Порече. . .363

д. Клонъ отъ него за Гостиваръ и Дебъръ. 363

ж. Отъ Гостиваръ за Пор4че. . . .366

з. Отъ Кичева за Дебъръ 366

и. Отъ Кичева за Галичникъ. -. .367

к. Отъ Кичева за Охридъ 368

л. Кичева — ПорЬче. . . . . .368

м. Кичева — Крушово 369

и. Скопие — Кичева 370

В. Скопйе — Велесъ — ЦрилГпъ-—Битоля. . 372 § 3. Градско ■— ПрилЪпъ 373

§ 4. Клонове отъ втория пжть Скопйе Битоля. 376

а. Велесъ Щипъ 376

б. ПрилЬпъ—Кичева 376

Скопйе—-ПрилЬпъ 386

§ 5. Скопйе—Куманово—Паланка. . .387

§ 6. Скопйе—Джумая 388

а. Отъ Куманово за долното течение на

Пчиня 389

б. Велесъ—Паланка 390

в. Кумановско—Щипскиятъ пжть. . .391

г. Щипъ—Радовишъ 391

д. Отъ Щипъ за Криволакъ. . . .393

е. Кочано—Малешевскиятъ (по долината

на Осойница) 394

ж. Кочани—Паланка 394

з. Кочани—Зл^тово—Кратово. . . 395

и. Кратово—Куманово 398

Глава III. Средства за пжтни съобщения 403

Часть IV.

Топография

Глава I. Тетовската кааза 410

§ 1. Общи бележки—граница 410

§ 2. Тетово 417

§ 3. Гостиваръ 426

7 § 4. С/ла въ Тетовската кааза 431

Глава II. Кичевската кааза 471

§ 1. Общи бТлТжки 471

§ 2. Кичева 478

§ 3. Бележки за некои отъ Кичевските села. 481

Глава III. Скопската кааза 487

§ 1. Гр. Скопие 487

§ 2. Каазата 509

а. Блато 510

б. Каршияка 515

§ 3. Църна—гора 528

Глава IV. Кумановската кааза 542

§ 1. Общи бележки 542

§ 2. Куманово 546

§ 3. Селата 5.(11 1 -S~

Глава V. Кратовската кааза ........ 558

§ 1. Общъ прГгледъ 568

§ 2. Гр. Кратово 573

§ 3. Села 579

Глава VI. КриворЪчно—Паланечка кааза .... 587

§ 1. Общъ пр^гледъ 587

§ 2. Криворечна—Паланка 599

§ 3. Села 602

Глава VII. Кочанска кааза ......... 607

§ 1. Общъ прГгледъ 607

§ 2. Гр. Кочани ... 622

§ 3. Села 624

Малешъ или Малешево 637

Пиянецъ или Пиянечко 644

Глава VIII. Щипска кааза 646

§ 1. Общъ прйгледъ 646

§ 2. Гр. Щииъ 651

§ 3. Села 657

Глава IX. Радовишка кааза 662

§ 1. Общъ прГгледъ 662

§ 2. Гр. Радовипгь 665

§ 3. Села 669

Глава X. Леринска кааза 673

§ 1. Общъ прГгледъ 673

§ 2. Гр. Леринъ 681

§ 3. ЗабГлГжки върху по забележителните

села и околностите имъ 691

Население ... 706

Облеклото.715

Населението въ описваната область.

Поминъкъ