Процесът

Франц Кафка

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна култура
Град на издаване:: София
Година:: 1980 г.
Език:: Български
Страници:: 234
Корици:: Меки
Категория:: Чужда проза

Процесът е роман на Франц Кафка, първоначално публикуван през 1925. Една от най-известните творби на Кафка, той разказва историята на мъж, арестуван и разследван от дистанционен, недостъпен орган, като естеството на неговото престъпление остава неразкрито нито на него, нито на читателя. Подобно на другите романи на Кафка, Процесът никога не е завършен, въпреки че тя включва глава, която довежда историята до край. Поради това са налице несъответствия във времето, както и други прекъсвания в разказа. След смъртта на Кафка през 1924, неговият приятел и изпълнител на литературните му завети Макс Брод редактира текста за издаване. Франц Кафка е сред най-значимите немскоезични писатели на XX век. Франц Кафка е роден в Прага (Австро-Унгария) в семейството на търговец от еврейски произход. Бащата, Херман Кафка (1854-1931), е домашен тиранин, изпълнен с презрение към литературните начинания на своя син. Той е роден в село край град Писек, повечето жители на което са чешкоезични евреи. Работи известно време като търговски пътник, след което се установява в Прага. Там той отваря магазин за луксозни стоки и аксесоари, който се развива успешно и персоналът му достига до 15 души. Майката на Франц Кафка, Юли (1856-1934), е дъщеря на заможен пивовар от Подебради и е по-образована от своя съпруг. Майчиният език на Франц Кафка е немският, но той говори свободно и чешки. По-късно той изучава и френски език и култура. Религиозното му възпитание се ограничава до отбелязването на Бар Мицва и посещенията на синагога, заедно с баща му, четири пъти в годината. От 1889 до 1893 година учи в немско начално училище в Прага, а след това в немска класическа гимназия, която завършва през 1901 година. Франц Кафка през 1906 г. Приет в Карл-Фердинандовия университет в Прага, Кафка първоначално се записва да учи химия, но няколко седмици по-късно се насочва към правото. То дава повече възможности за бъдеща кариера, а по-дългото обучение позволява на Кафка да отдели време за курсове по немска филология и история на изкуството. Той се включва в студентски клуб, който организира литературни четения и други подобни начинания. В университета се запознава с Макс Брод и Феликс Велч, които остават негови близки приятели до края на живота му. На 18 юни 1906 година Франц Кафка получава докторска степен по право, след което преминава задължителния едногодишен неплатен стаж в граждански и наказателни съдилища. Приживе творчеството на Франц Кафка е слабо известно, но то се сдобива с международна слава в годините след Втората световна война. "Откриват" го първо в САЩ и Франция, а едва през петдесетте години на XX век - в Германия и Австрия. По време на националсоциализма в Германия и Австрия книгите на Кафка са забранени, обявяват изкуството му за "изродено", смятат го за проводник на "юдеоболшевизма". Трите сестри на писателя са арестувани и ликвидирани в концентрационни лагери. В България при комунизма творчеството на Кафка също е забранено, а самото споменаване на името му е смятано за проява на "идеологическа диверсия" с всички произтичащи от това последици. Литературният "пробив" се извършва през 1981 година с издаването на сборник с писма на Кафка. През следващата година в Пловдив е издаден сборникът с разкази на Кафка "Преображението", дело на писателя и преводач Венцеслав Константинов. Славата на "пражанина" се корени в необикновеното съчетание на свръхреализъм и гротескност, което придава изключителна сила на художественото внушение. Така възниква един застрашителен, кафкиански свят-притча, в който невидимо нараства отчуждението и бездуховността. На преден план излиза необяснимото, абсурдът, онова, което не се поддава на логическо осмисляне, но деформира човека и обезценява живота му.