Синът на президента

Роман разкази

Фей Уелдън

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: На първата вътрешна страница има печат.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна култура
Град на издаване:: София
Година:: 1988 г.
Език:: Български
Страници:: 313
Корици:: Меки
Категория:: Чужда проза
Тегло (гр.):: 300
Формат:: 125/195

Фей Уелдън е родена в Алвичърч, Англия на 22 септември 1931 г.. Майка й, дядо й (по майчина линия) и чичо й също са издавани писатели. Още като дете семейството й емигрира и израства в Нова Зеландия. Уелдън прекарва ранните години в Оукланд, Нова Зеландия, където баща и работи като лекар. На шестгодишна възраст родителите й се развеждат. Израства с майка си, сестра си и баба си в епоха, която не толерира самотните родители. Това й дава първите прозрения за жребият на жените, които предизвикват установените норми. На четиринадесет се връща да живее в Лондон. Това са трудните години на следвоенна Англия, но силните и независими жени в семейството й дават добър пример. Тогава Уелдън опознава от първа ръка изпитанията пред тях, важността на семейството и хуморът в преодоляването на ежедневните трудности. През 1949 г. печели стипендия в университета „Сейнт Андрюс” в Шотландия и през 1952 получава магистърска степен по психология и икономика. През 1955 г. се ражда първият й син Николас, за когото се грижи като самотна майка, но се връща в Лондон. Скоро след това се омъжва за първия си съпруг, Роналд Бейтман, но след две години се развеждат. Заема различни длъжности свързани с писане – списва колонка за съвети в Дейли Мирър, а после работи като копирайтър за Министерството на външните работи. След това тя прави изключително успешна кариера като рекламен копирайтър. Справя се отлично и много от слоганите и римите й се превръщат в популярни изрази. В тази работа също така разкрива таланта си да намира кратки, остроумни и запомнящи се фрази, които грабват вниманието. Става известна с лозунга "Отидете на работа за/с едно яйце” (Go to work on an egg). През 1960 година се омъжва за Роналд Уелдън, лондонски антиквар, и се установява в предградията на северен Лондон. Двамата имат три деца: Дениъл (1963 г.), Томас (1970 г.) и Самюел (1977 г.) В средата на шейсетте Уелдън съвместява семейните отговорности с напредваща литературна кариера. Първоначално усилията й са насочени в писането на пиеси. Едноактната й пиеса „Неизменност” е написана в Лондон през 1969 г. и е последвана от множество други успешни пиеси. За британските телевизии Уелдън пише над петдесет пиеси и други сценарии, включително и награден епизод на сериала „Богати, бедни”. Писането за телевизиите довежда до писането на романи: първата книга на Уелдън, „Шегата на дебеланата” е започната като сценарий. Третият й роман „Семейни приятелки” я утвърждава като писател, затова Уелдън напуска работата си в рекламата. И вече може да посвети цялото си внимание на писането, като получава по-нататъшно признание за „Праксис” през 1978 г. „Синът на президента” жъне още по-голям успех, благодарение на трилър елементите си, а „Животът и любовта на жената-демон” достигна масовата публика, след екранизацията му – „Дяволицата” (1990) с участието на Мерил Стрийп и Розана Бар. Вече има публикувани 31 романа, които й носят световна слава и милионни тиражи. В допълнение на романите си от осемдесетте и деветдесетте, Уелдън публикува сборници с разкази, между които „Луна над Минеаполис: или защо тя не може да остане” (1991) и „Покварена жена” – сборник къси разкази (1995). Писателката също така прилага чувството си за хумор в три детски книжки: „Вълкът и механичното куче” (1988) и „Пудел празненство” (1989) и „Никой не ме харесва” (1997). Междувременно след трийсет и четири годишен брак се развежда със съпруга си през 1994 г. Омъжва се за Николас Фокс и се установява в Лондон. От тогава насам продължава да пише и да води своя кръстоносен поход за авторските права и да атакува враговете на своята професия – цензурата и експлоатацията от страна на безскрупулни издатели. От 2006 г. освен писателка, Уелдън е й професор по творческо писане в Брунел Юнивърсити в Лондон. Награди Награда на гилдията на писателите за най-добра радио пиеса „Паяк” (1972) за 1973 г. Поларис (1978) – Награда Гайлс Купър за най-добра радио пиеса за 1978 г. 1979 Романът й „Праксис” е номиниран за Букър (shortlist) . През 1983 г. Уелдън е първата жена в журито на наградата Букър. През 1996г. PEN литературните награди – сребърно перо През 1997 г. получава наградата Пандора за големи постижения на международната асоциация „Жени в публицистиката”. През 2001 г. награда на Канадско национално радио Любопитни моменти Кръщелното име на Фей Уелдън е Франклин Биркиншоу и благодарение на него успяла да спечели стипендията си от университета „Сейнт Андрюс” – комисията решила, че я отпуска на мъж. В кариерата си на копирайтър предлага знаменателния слоган:“Vodka gets you drunker quicker”(„С водка се напивате по-бързо”), с мотивите, че именно това е най-важната информация, която една определена група от консуматорите на продукта биха искали да знаят за него. През 2001-ва година около името на Уелдън избухва скандал, завършил на първа страница на Ню Йорк Таймс. Срещу 18 000 лири писателката се съгласила да направи скрита реклама на „Булгари” в романа си „Следата „Булгари”, като спомене името на компанията поне дванайсет пъти. Това е уникален прецедент за вече утвърден и издаван автор.