Самвел

Агоп Мелик Агопян (Рафи)

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна култура
Град на издаване:: София
Година:: 1982 г.
Език:: Български
Страници:: 494
Корици:: Твърди
Категория:: Исторически романи

Преведен на осем езика, романът "Самвел" на Агоп Мелик Агопян (Рафи) и сега предизвиква интереса на читателя преди всичко с автентичността на описаните събития и художествено претворената действителност от IV век в един от най-невралгичните райони на света по онова време - Армения. Противоборството в интересите на могъщата Византия, на силната и деспотична Персия и на десетките етнически и религиозни общности подлагат на изпитание волята и издържливостта на арменския народ и на неговата страна, която по това време се разтърсва от вътрешни противоречия и размирици. На фона на тези политически събития Рафи рисува своите герои, наследници на древна култура, на антични идеи и култове, на които обаче нищо човешко не е чуждо - родолюбие и предателство, любов и изневяра, честност и коварство... Успоредно с това читателят има рядката възможност да проникне в бита, държавното и вековното устройство на Армения, Византия, Сирия, Персия, да опознае борбата на различните етнически и духовни общности, намерили по него време приют в гостоприемната арменска земя. Раффи е арменски писател. Toй е роден през 1835 г. в село Паячуг, област Салмаст, Иран, в заможно семейство. През 1847 г. заминава за Тблиси Грузия, където учи в арменско училище. През 1852 г. е приет в руска държавна гимназия. Започва да пише романа "Салпи" през 1855 г. Преди да завърши гимназия се завръща в Паячуг, за да се включи в семейния бизнес. През 1857 - 1858 г. обикаля областите с арменско население в Турция и Иран и по този начин черпи идеи за бъдещи произведения. В началото на 1872 г. се завръща в Тблиси по покана на Крикор Ардзруни и става главен редактор на вестник "Мъшаги", където публикува своите разкази "Красивата Вартиг", "Нещастната Хрипсиме" и "Сов". 1875 - 1877 г. работи като учител в училище "Арамян" в Табриз, Иран. Завършва образованието си в град Акулис, Нахичеван 1877 - 1879 г. През 1879 г. се завръща в Тблиси и до края на живота си се занимава само с писателска дейност. Творбите му са преведени на руски, грузински, български и много други езици.