Обстоятелства

Радой Ралин

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Български писател
Град на издаване:: София
Година:: 1973 г.
Език:: Български
Страници:: 250
Корици:: Твърди
Категория:: Поезия

Радой Ралин (псевдоним на Димитър Стефанов Стоянов) е български писател, поет, сатирик и дисидент, вдъхновил поколения българи за ценностите на свободата. Роден е в Сливен на 23 април 1922 г. Правнук е на Таньо Стоянов, който е сподвижник на Васил Левски и приятел на Стефан Караджа. Баща му е книжар и печатар, собственик на книжарница "Модерно изкуство". Майка му Кина Стоянова е изключително набожна жена. Радой завършва гимназия в родния си град през 1941 г., след което записва право в Софийския университет. По това време полицията го следи под кодовото име "Философът" и регистрира изключването му от училище за четене на леви стихотворения. По-късно комунистическата Държавна сигурност го преследва под псевдонимите "Злобния" и "Козела". През юли - септември 1941 г. заедно с Дучо Мундров и Щ. Скубарев списва и редактира в Сливен нелегалния антифашистки бюлетин "Истината по антисъветската война". През 1942 г. е арестуван. През 1944 г. за три месеца завежда отдел "Агитация и пропаганда" в Околийския комитет на Отечествения фронт в Сливен, но поради несъгласие с "революционните" действия на комунистическото ръководство той заминава доброволец на фронта. Участва във Втората световна война (1944 - 1945). Член на Съюза на българските писатели, член на БКП. Сатиричните творби на Ралин са изключително популярни. Те бранят народното чувство за справедливост, предусещат взривоопасните зони в социалното пространство. Неговите епиграми активизират и обновяват чисто фолклорни формотворчески традиции. Характерна за епиграмното му изкуство е книгата "Люти чушки", изгорена през 1968 г. в пещите на Полиграфическия комбинат в София, с няколко издания в чужбина на български език. Сатиричното творчество на Радой Ралин преосмисля и актуализира традициите на притчата, пословицата, поговорката, баснята, народната приказка. От фейлетонно-злободневното, анекдотичното (в ранния си хумор) сатирикът стига до философски вглъбената сатира, до сатиричния роман-есе ("Кадровикът Теофраст"). Радой Ралин възражда нетрадиционните за българската сатира кратки жанрови форми - апострофа, афоризма, сатиричната парабола; разширява жанровата територия на съвременната сатира, вътрешновидовото богатство с уникалните си думи-хибриди. Ралин работи активно във всички жанрове на сатиричното изкуство. Превеждан е на 27 езика (включително и китайски).