Спомени

Михаил Маджаров

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Български писател
Град на издаване:: София
Година:: 1968 г.
Език:: Български
Страници:: 776
Корици:: Твърди
Категория:: Мемоари, биографии, писма
Ширина (мм):: 130
Височина (мм):: 200
Дебелина (мм):: 40

Акад. Михаил Иванов Маджаров е български политик, един от водачите на Народната партия. Михаил Маджаров е роден на 12 февруари (31 януари стар стил) 1854 г. в Копривщица. Той е племенник на революционера Георги Бенковски. Учи в Копривщица и Пловдив и през 1877 г. завършва Робърт колеж в Цариград. За кратко е учител в Пазарджик (1877-1879) г., след което са заема с политическа дейност. Снимка в Рилски манастир, 1896 г. Вляво от свещеника е М. Маджаров, а вдясно - С. Бобчев. Източник: ДА "Архиви" Михаил Маджаров става един от водачите на Народната партия в Източна Румелия. Той е депутат в Областното събрание (1880-1885) г. и директор на финансите (1884-1885) г. на автономната област. След преврата от 1886, г. както много други проруски ориентирани общественици, Михаил Маджаров емигрира в Русия. Той прекарва няколко години в Одеса, а през 1889 г. се завръща в България и работи като адвокат и публицист. През този период той прави първия превод на български език на романа "Война и мир" на Лев Толстой. След падането на правителството на Стефан Стамболов Михаил Маджаров става един от водачите на новообразуваната Народна партия и заема поста министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията в правителството на Константин Стоилов (1894-1899) г. През 1913-1914 г. Маджаров е посланик на България във Великобритания и подписва от българска страна Лондонския договор през 1913 г. След това за кратко е посланик в Русия (1914-1915) г. През 1920 г. Народната партия се обединява с Прогресивнолибералната партия в Обединена народно-прогресивна партия. Като активен деец на опозиционния Конституционен блок, през 1922 г. Михаил Маджаров е изпратен в затвора от правителството на Александър Стамболийски. През 1926 г. става първия почетен гражданин на град Попово. Обявен е за такъв за заслуги като министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията, свързани с прокарването на ЖП-линията София-Варна през града, дала тласък на икономическото му развитие. Михаил Маджаров е тежко ранен по време на бомбардировките на София и умира на 23 януари 1944 г.