Московиада

Роман на ужасите

Юрий Андрухович

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Нов, неползван екземпляр.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Парадокс
Град на издаване:: София
Година:: 2009 г.
Език:: Български
Страници:: 191
Корици:: Меки
Преводач:: от украински Албена Стаменова
Категория:: Чужда проза
Ширина (мм):: 145
Височина (мм):: 210
Дебелина (мм):: 14

Съветското пространство се разпадна не само политически, но и културно - от шинела на "съветската" литература излязоха нови национални литератури, намиращи се в сложни отношения с руската традиция. Един от особено парадоксалните случаи е Юрий Андрухович, който чисто стилово принадлежи на съветския културен ъндърграунд от 80-те години, а през 90-те се превръща в живия класик на съвременната украинска литература. "Московиада" на Андрухович, появила се през 1993 г., е като кавър на великата карнавална епопея на Венедикт Ерофеев "Москва - Петушки". Подобно Ерофеевия Венечка, разказвачът в "Московиада" започва с алкохола от ранни зори и повествованието следва неговите митарства из опакото на съветската действителност - бирарии, закусвални и гари, обитавани от пройдохи, философи и пияници, най-често събрани в една личност. Един ден на шута-светец. Съществената разлика е, че Ерофеев разполага действието в Брежневото безвремие, докато Андрухович хваща империята малко преди нейното разпадане. Затова в "Московиада" много важна тема е отделянето - на Украйна от Съюза, на героя от неговата руска приятелка и въобще от Москва, на човека от хватката на "органите". Личи си, че Андрухович мисли Украйна в категориите на онази умерена Средна Европа, която според Кундера съветският комунизъм е превзел и отнел от нейните наследници. Андрухович обаче не е националист от породата, широко разпространена от Сибир до Унгария - при която национализмът е заместител на комунизма в освобождаването на социалистическия човек от бремето на отговорността да бъдеш свободен. Като наследник на крехкия съветски неоавангард и постмодернизъм Андрухович не може да остане при клишетата и смъртната сериозност на национализма. На едно място в романа героят се размечтава как Москва трябва да бъде сравнена със земята, да се засадят отново непроходимите гори и "диви кози да пасат край обраслите с мъх руини на Кремъл". Това обаче е една любовна омраза и към Москва, и към съветското, героят трябва да преодолява своята обсебеност от упоителната притегателност на разложението и декадентското безволие, за да излезе от кръга на комуналната мизерия и приповдигнатия естетизъм, израснал върху "ведите и бароковите концерти... филмите на Тарковски и поезията на Аполинер". В своя Роман на ужасите "Московиада" украинският поет, писател и музикант Юрий Андрухович тъче гротескно пано от реалност и илюзия, от автобиографични мотиви за студентския си живот в "онази проклета дупка, литературното общежитие, измислено от системата за собствено оправдание" и убийствено саркастични прозрения за разпада на Съветската "полумъртва империя". Приключенията на героя му Ото фон Ф. могат да бъдат четени като сводка на "веселата фирма КГБ", според която той прекарва съботния си ден така: 1. Осъществява незаконен полов акт с гражданката и поетеса от Малагасийската република Татнакетеа. 2. Цинично пиянства на улица "Фонвизин", където в националистическа расистка реч светотатствено призовава към проливане на кръв в името на чистата бира. 3. Като проява на украински национализъм осъществява нападение над дома на руската гражданка Галина К., сътрудничка в подчинения на КГБ Институт за отрови и нетрадиционни начини за умъртвяване. 4. Преминава от призиви и речи към действие и става съучастник в терористичен акт в "Закусвалнята" на ъгъла на "Новия Арбат" и "Стария Арбат", където след взрив с граната Ф-1 загиват представители на всички нации и народности в Съветския съюз. 5. В подземната секретна зона на правителственото метро (където несъмнено слиза с цел осъществяване на втори терористичен акт и негова жертва става един прекрасен човек - баща на двайсет и две деца и дългогодишен агент за особено деликатни поръчения, "Цигански барон"), бива заловен от капитан Шелудков, командир на отряда по изтребване на плъховете "Фарабундо Марти". Но ако цялата тази "стихийна забава с плъхове, канализационни шахти и оперетни чекисти" ви изглежда като "нещо крайно идиотско и съвсем неправдоподобно", то карнавално-водевилните приключения на Ото фон Ф. могат да бъдат четени и като поетично откровение, защото "ако навремето Този, Който Раздава Географията, се беше посъветвал с мен, сега всичко щеше да изглежда другояче"... * * * Книгата е удостоена с Хердеровата награда за литература, 2001.