Галицийски истории

Анджей Сташук

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Нов, неползван екземпляр.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Парадокс
Град на издаване:: София
Година:: 2010 г.
Език:: Български
Страници:: 140
Корици:: Меки
Преводач:: от полски Диляна Денчева
Категория:: Чужда проза
Ширина (мм):: 140
Височина (мм):: 210
Дебелина (мм):: 12

Галиция - област, населявана от векове от поляци, украинци и евреи, мъчително разкъсана между Полша и Украйна след Втората световна война, е избрана от Анджей Сташук да приюти едно измислено от него село с ексцентрични обитатели. Галицийските истории ни запознават с герои като: Юзек - последният тракторист в ТКЗС-то, защото и тракторът е последен, а нови повече няма да има... Владек - с жена и дванадесет деца, - който "не успява да се справи с тежестта на материята", защото "когато раздавали душите станала грешка и получил някакъв прекалено духовен орган".... Янек - "рус със сини очи, нискостеблен човешки вид", който живее според слънчевия часовник, защото само той "съответства на неговото потопено в космоса естество"... И още Кошчейни, ковачът Круг, Бабичката, Рижия сержант, Маришка, Ян Залативуй... и "армия тям подобни", потопени в "безформена, ленива действителност", беднотия и "тъга по другия свят, онзи от телевизията", докато пробват демократичния вкус на десертите "Марс" и изискаността на дрехите втора употреба. В Галицийски истории "всичко се случва едновременно, започва преждевременно и свършва, преди да е започнало", защото "животът е кръгъл" и "мъжете ще се събудят, изтрезнявайки, на същото място", а "времето има кълбовидна форма - но това най-добре го знаят жените, защото за тях то се дели на деветмесечни цикли". Галицийски истории - едновременно комични, затрогващи и невероятно красиви - са проникновено и малко зловещо обобщение на тежкия политически и икономически преход, започнал в началото на 90-те години в целия Източен блок. * * * В рамките на няколко месеца това е втората книга на Сташук, излязла на български (първата беше "Пътуване към Бабадаг"). Появата на прозата на Анджей Сташук у нас е донякъде закъсняла, като се има предвид, че той е едно от най-авторитетните имена на съвременната източноевропейска литература и един от най-превежданите полски автори. "Галицийски истории" е сборник с разкази, които представляват своеобразни портрети на обитателите на Галиция през 90-те. Представят ни ги комично, но и трагично разкъсани между две времена, еднакво неспособни да напуснат старото, но и непригодни да влязат в новото. Още една добра книга в онази литературна традиция, която разказва за драматичния натиск на политиката и историята върху личните биографии. Из "Литературен вестник"