Интернационал на предателите

Дено дьо Жувенел

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Здраво книжно тяло, без забележки в текста.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Модерно изкуство
Град на издаване:: София
Година:: 1948 г.
Антикварна:: Да
Език:: Български
Страници:: 111
Корици:: Меки
Категория:: История и археология
Формат:: 70/100/32
Ширина (мм):: 115
Височина (мм):: 165

ИНТЕРНАЦИОНАЛ НА ПРЕДАТЕЛИТЕ Крадецът, както се знае, винаги пръв започва да вика, че са го ограбили. Никой още не е намерил по-добро средство от това, за да отклони подозренията от себе си. По силата на тази изпитана система, превърната в основно правило на международната дипломация, убийците зоват за помощ и, както в случая на б февруари 1934 година в Париж, вдъхновителите на заговорите крещят, че свободата е в опасност, а фашистите се нагърбват със защитата на Републиката, застрашена ... от онези, които разобличават техните действия. Вероломството е станало до такава степен нещо като правило за всеобщо поведение, че даже големи писатели си служат с него свободно като с ново украшение на стила. Какъв смисъл има да се пита: кого убиват в Гърция и кои са убийците? Кой е удушвачът на Испания и дали Франко бе съюзник на Франция или на Германия? Отговорът ще бъде, че предателите на Гърция трябва да 'имат свободата да убиват; че генерал Франко е възстановил реда; че Салазар е много добър демократ, поради което в Португалия никога не се чува нищо за работнически борби; че председателят Исмет Иньоню е един стълб на законността и че председателят Труман е ангелът- пазител на мира. Не е ли доказателство тона, че той "брани" мира в Гърция? Във Франция един тайнствен диригент прави опустошения сред депутатите, измъчени от демагогия, и сред журналистите, затруднени в търсенето на големи заглавия. Този диригент изпълнява лоши творби, но държи здраво оркестъра, а публиката е отбрана. Партитурата е може би твърде много позлатена, инструментите произхождат от американските складове, а фотьойлите са в англосаксонски стил. Тъй или инак, мелодията звучи с чужд акцент. Диригентът е толкова по-съмнителен, че той изпълнява винаги един концерт от клевети, лъжливи новини и вестникарски заблуди. Той изглежда е натоварен да ни накара да смятаме героите от Воронеж, Ленинград, Москва и Сталинград за пиячи на кръв, хората на Ку-Клукс-Клан и ловците на негри за неподражаеми демократи, Рамадие за социалист, генерал де Гол за републиканец, а предателите — нашите и тези от другите страни — за първостепенни герои от съпротивата. Защото, най-сетне, всичките тези Маниу, Петков, Миколайчик, Михайлович, Ференц Наги и други са предатели, а не герои, и ние ще докажем това по-нататък по възможния най-ясен начин Как е възможно впрочем да се скрие това? Маниу е човекът, който в 1937 г. стана съюзник на фашистката Желязна гвардия. Какво бихме помислили ние у нас за един съюз между Ерио и Дорио? Петков е човекът, който организира военен заговор против демократичното правителство на своята страна. Какво бихме казали ние у нас, ако генерал де Гол се съюзеше с нацистките колаборационисти, за да събори Републиката, освен това, че той е предател? Миколайчик е човекът от онова емигрантско роялистко правителство, което насъскваше генерал Дндерс да се бие срещу Червената армия, освободителка на Полша, и срещу полското правителство. Михайлович е онзи генерал, който през време на войната се бореше срещу партизаните и се съюзяваше за това с германци и италианци. Не е ли това същият случай като Дарнан и неговите агенти? Не’ мечтаеше ли Ференц Наги да свали със сила унгарското правителство? Какво бихме казали у нас, ако Леон Блум в своето безсилие би поискал от генерал де Гол да отвори вратите на Франция за американските тръстове, освен това, че той се е продал? Наистина, вероломството е твърде голямо. Ясно е, че под тежестта на клеветите и на тълкуванията, които умело разпространява един печат, толкова лишен от независимост, колкото от почтеност и приличие, публиката трудно открива истината. Но какво мислят тези, които я скриват, обезобразяват, трансформират и преиначават според заповедите, които получават? Кои са онези, които крещят, че свободата е в опасност, тогава, когато е на лице един заговор и предателство спрямо демокрацията ; които отричат фактите, обезобразяват телеграмите, пренебрегват самопризнанията, позовават се на демокрацията и искат да издигнем паметници за прославяне на всички Петеновци на историята? Само Петеновци, без никакво съмнение! А ако запитахме стария маршал на капитулацията — когото последователно са презирали Жофр, ФоШ, Поан-каре, Клемансо и даже Пол Рейно — да каже своето..........

Ключови думи: Интернационал на предателите