Увод в екософията

Философски проблеми на екологията

Орлин Загоров

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Здраво книжно тяло, без забележки в текста.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Булгарика
Град на издаване:: София
Година:: 2000 г.
Език:: Български
Страници:: 240
Корици:: Меки
Категория:: Философия, естетика и етика
Ширина (мм):: 145
Височина (мм):: 200

ПРЕДГОВОР Още с появяването си в биосферата човекът преднамерено използва природните богатства за своите нужди. С това се поставя и началото на една определена трансформация като в повечето случаи се нанасят по-големи или по-малки вреди на окръжаващата човека среда. В миналото тези вреди се изразяват в изкореняването на горите за разкриване на обработваема земя, в избиването на свободно живеещи животни, в замърсяването на водите, въздуха и почвата и пр. Но те общо взето са били незначителни. Хората по Земята са били малко,техните нужди - далеч по-скромни,което е позволявало природата да се самолекува, да заличава сама последиците от нанесените от човека щети. И такае било хилядолетия. С настъпването на индустриалната ера, с драстичното увеличаване на населението на Земята и с нарастващия стремеж на хората към по-добър живот през последните три столетия вече се достига до такова отнемане на възобновяеми и невъзобновяеми природни ресурси, че в редица случаи се достигат граничните възможности на Планетата. Човекът като биологически вид постепенно излиза от компонентите на естествената еволюция в природата (коеволюция) и се превръща във фактор, чието значение става съизмеримо с естествените, природните, геологическите фактори за изменение на природната среда, за съществуване на различните биологични видове в нея. Благодарение на човешката дейност огромно число биологични видове са принудени да изменят своя начин на живот, самите да се изменят и стотици хиляди от тях просто да изчезнат. Съвместното съществуване на биологичните видове с човека е нарушено. Нарушено е квазиравновесието в природата, което се превръща в заплаха за самия човек като биологичен вид и разбира се на първо място за съществуването на нашата цивилизация. Появяването на киселите дъждове, унищожаването на горите и огромни площи жива растителност, разрушаването на озоновия слой в атмосферата, затоплянето на климата с катастрофалните последици, недостигът на свежа вода и много други са резултат от човешката дейност. От местни и незначителни промени на околната среда те се превръщат в глобални проблеми на човечеството, което вече организирано започва да търси начини да се справя с тях. Оказва се обаче, че изходът не се състои само в намирането на технически и технологични решения на тези проблеми, но се засяга дълбоко днешният начин на живот, разбирането за една много съществена промяна в съзнанието на хората, отнасяща се от една страна до отношението им към природата и до използването на нейните богатства, и от друга - до изменение на начина на живот. Изследванията в това отношение показват, че още мъдреците в древността, религиозните вождове са дошли до заключения, които са зовели хората към едно внимателно и грижливо отношение към природата, осъзнавайки дълбоко, че човекът е част от нея, защото Земята е майка на всички живи същества. Развихрилите се в наши дни егоизъм, хедонизъм, корнокопия и пр. увличат хората в ненаситен стремеж не към задоволяване на техните естествени нужди за един добър живот, но и за задоволяване на многобройни излишни прищевки. Последните са особено характерни заедно самозабравило се богато малцинство. Всичко това води до изявяване на белезите на една порочна цивилизационна култура, с което се заплашва реално бъдещето на идните поколения, изобщо съществуването на човешкия род. Очевидно става, че проблемите на екологията и свързаната с нея околна среда не са само проблеми на науката и техниката, но преди всичко стават мирогледни проблеми. Спасението на човечеството не може да стане ако не се измени преди всичко мирогледът на днешните хора. Проблемите от философско-мирогледен характер, в това число и проблемът за смисъла на т.нар. добър живот, придобиват първенстващо значение. Мирогледните, философските проблеми на системата "човешки индивид - общество ~ природа' придобиват много важна специфика и е нужно специално както научно-изследователско, така и приложно-практическо третиране. Става дума за необходимостта тези проблеми да се изяснят общо мирогледно от философска гледна точка и да се направят съответно приложно-практически изводи. Формулираните по-горе проблеми с фундаментално значение определят съдържанието на новата книга на проф. д-р Орлин Загоров "Увод в екософията. Философски проблеми на екологията". От тази гледна точка тя представлява първия в нашата страна, а може би и изобщо, опит да се отговори на една назряла необходимост. Това са лекциите, които известният български учен чете пред студентите еколози. Проф. д-р Орлин Загоров е учен философ с огромнаерудиция и е добре познат у нас с редицата свои забележителни Предговор 11 трудове, посветени на различни проблеми с мирогледно значение. В новия си труд той със завидно майсторство и компетентност третира екологичните проблеми от философска гледна точка. Нарича тази нова дисциплина екологическа философия или екософия. Неговата книга далеч надхвърля рамките на един макар и отличен университетски курс и представлява интерес за широката просветена публика, защото третираните от автора проблеми имат изключително значение в една епоха на главоломна трансформация на обществото, преминаващо от индустриалната в информационната ера, при което паралелно протичат процеси, дълбоко засягащи отношението на човека към природата, заплашващи с колапс съвременната цивилизация. Екософията на проф. д-р Орлин Загоров идва да отговори на една реално съществуваща нужда, да запълни една съществена празнина в нашето интелектуално пространство и това той прави много успешно. август, 2000 г. акад. проф. Георги БЛИЗНАКОВ

Ключови думи: Увод в екософията, Орлин Загоров