Блокада

Александър Чаковски

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Партиздат
Град на издаване:: София
Година:: 1972 г.
Език:: Български
Страници:: 718
Корици:: Твърди
Преводач:: от руски Борис Мисирков
Категория:: Чужда проза

Роман за Ленинград през Втората световна война три тома "Взимам си думите назад" Виктор Суворов: Глава XXVIII Как Жуков разгромява фалшификаторите Жуков разстрелва цели отстъпващи наши батальони. Също като Ворошилов, той не тръгва с пистолет в ръка да поведе бойците в атака, а разполага картечници — да стрелят по отстъпващите, по своите сиреч. Главен маршал на авиацията А. Голованов Ф. Чуев. "Солдаты империи". М., Ковчег, 1998, с. 314 1 През есента на 1964 година, веднага след свалянето на Хрушчов, Централният комитет нарежда на работниците на идеологическия фронт да издигнат на Жуков паметник неръкотворен, да издигнат стратега на величествения постамент на негаснещата слава. Инженерите на човешките души козируват и хукват да изпълнят заповедта. Решението на ЦК на КПСС не е отменено и до днес, така че комунистическите писатели, художници и скулптори продължават да са все така активни — в отговор на дадената им заповед пеят оди на стратега, вдигат му статуи на кон, изсичат профила му в гранит и мрамор, възпяват го в романи и дисертации, увековечават го в гипс и бронз. Най-лесно им е на писателите. Те просто отварят "Спомени и размисли" и преразказват със свои думи всичко, което е написано в мемоарите на Жуков, като от време на време добавят несъществуващи диалози и описват душевното състояние на великия пълководец и дълбоките му мисли. Важното в случая е да ти е подръка последното издание, та, както учи Жуков, да уловиш духа на времето. Пръв на писателския фронт излиза Александър Борисович Чаковски. Веднага щом получава заповедта, той се захваща да пише и за няколко години написва умопомрачителната серия "Блокада", няколко книги по 700-800 страници всяка. Днес тези книги са забравени. Но тогава им направиха страхотна реклама. Централната идея на "Блокада" може да се изрази с три думи: "Жуков спасява Ленинград". Чаковски старателно преписва от мемоарите на Жуков удивителната история как стратегът бил пристигнал на заседанието на Военния съвет на Ленинградския фронт, как седял и слушал и как никой изобщо не се заинтересувал с какво право странични хора присъстват при обсъждането на важни държавни въпроси. Чаковски продължава точно според разказаното от Жуков — стратегът дава на Ворошилов бележката на Сталин, поема управлението и въвежда революционен ред. Жуков със самото си пристигане стабилизира обстановката и врагът е спрян директно пред стените на града на Ленин! На Чаковски обаче това не му стига — и добавя едно-друго. Не за да се самоизтъкне или за да разобличи някого. О, не! И не за да каже истината. Целта му е друга: по-ярко и по-колоритно да изобрази волевия напор на стратега. Според Чаковски спасителят на Ленинград стратегът Жуков наругал по телефона някакъв си батальонен командир, понеже същият създавал паника. И всичко щеше да си е наред, стига Чаковски да не беше прекалил. Защото той наистина прекалява — пише, че Жуков заплашил батальонния командир с разстрел! О, не, недейте да си мислите лоши неща — в романа Жуков не разстрелва никого. И никого не дава под съд. Но уж бил казал: "Ако дори един германец мине през твоя участък, няма значение с танк ли е, с мотоциклет ли е, метла ли е яхнал — ще те разстрелям! Тебе ще те разстрелям, ясно ли ти е?" Романът на Чаковски стига до Жуков. И великият стратег не издържа. Жуков веднага пише гневен донос и на 27 юни 1971 година го праща в Централния комитет на секретаря на ЦК другаря П. Н. Демичев, който по това време е всевластен повелител на всички писатели и шутове, на всички поети, жонгльори, балерини, илюзионисти, драматични и комически актьори, сценаристи, оператори, сценични работници, естрадни изпълнители, диригенти, суфльори, осветители, скулптори, уредници на музеи, художници и така нататък труженици на културния фронт на необятния Съветски съюз. В доноса си възмутеният стратег пише: "... Според мен един автор, осмелил се да описва важните исторически събития, още повече от толкова относително скорошно минало като Великата отечествена война, трябва да е изключително внимателен, честен, правдив и тактичен, когато описва различните факти... В романа на Чаковски, посветен на Ленинградската блокада, има редица преки нарушения в описването на действителността, преиначаване на фактите и преувеличения, които могат да създадат у читателя неправилна представа за този важен етап от Великата отечествена война... В романа многократно се прокарва мисълта, че съветското командване постига изпълнението на заповедите не чрез убеждаване, не с личен авторитет и не като се разчита на патриотичното чувство на бойците и командирите, а с пряка заплаха за разстрел. Излиза, че бойците и командирите на Червената армия са изпълнявали заповедите не както подобава на комунисти, на съветски хора и патриоти, а от животински страх, под заплахата, че ще изгубят живота си... Приведените факти, както и някои спорни епитети, определящи героите, биха могли да останат на писателската съвест на автора, ако зад всичко това не стояха по-сериозни въпроси, въпроси с несъмнено политическо значение. Буржоазните фалшификатори на историята — нашите идеологически противници — всячески се стремят да изтъкнат именно тази мисъл: че Великата отечествена война е спечелена от руския народ не поради превъзходството на Съветските въоръжени сили, не с дълбокия патриотизъм на съветския народ, не благодарение на преимуществото и несъкрушимостта на съветската социалистическа система, а поради заплахата от разстрел и страха за собствения ти живот. Че съветските военачалници постигат успех в една или друга операция не благодарение на оперативно-стратегическите си умения, а в резултат на многократното превъзходство на силите на войската, на личната жестокост и на принасянето на ненужни и безсмислени жертви. Читателят може да остане с впечатлението, че не сме имали военнополеви съдилища, издаващи присъди за едни или други престъпления, а безотговорно управление на военачалниците, които без съд и следствие разстрелват подчинените си. Не ми е ясно с каква цел А. Чаковски пропагандира тази лъжа! Подобна пропаганда несъмнено е вредна и е от полза за идеологическите ни врагове. Още по-странно е, че сцените и диалозите между германо-фашистките военачалници, приведени в книгата, са написани със съвсем друг тон. В сравнение със съветските командващи фашистите са изкарани благовъзпитани и интелигентни хора. Този контраст поражда естествено недоумение..." По-нататък стратегът пише, че е учуден от позицията на списание "Знамя", което публикува откъси от романа на Чаковски. Защо редакторите не се били посъветвали със стратега? Той, геният на военното изкуство, щял да им разкаже как е постигал изпълнението на заповедите си не с лична жестокост и заплаха с разстрел, а с убеждаване, с личен пример и с призоваване към патриотизъм. Великият пълководец приключва доноса си по следния начин: "Предполагам, че предварителното запознаване с това произведение от страна на бившите командващи войските на Ленинградския фронт би допринесло несъмнена полза и би помогнало на автора А. Б. Чаковски да избегне грубите идеологически грешки и изкривявания на историческата истина". Писмото на великия военен мислител е публикувано изцяло в сборника "Георгий Жуков. Стенограмма октябрьского (1957 г.) пленума ЦК КПСС и другие документы". М., Международный фонд "Демократия", 2001, с. 566-568.

Ключови думи: блокада, Александър Чаковски, социалистически реализъм