Чужди страсти

Миколас Слуцкис

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Неизползвана книга.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Партиздат
Град на издаване:: София
Година:: 1985 г.
Език:: Български
Страници:: 230
Корици:: Меки
Категория:: Чужда проза
Ширина (мм):: 130
Височина (мм):: 200

КЪМ БЪЛГАРСКИЯ ЧИТАТЕЛ Роден съм през 1928 година в литовското градче Па- нявежис, в работническо семейство, което макар и бедно, никога не падаше духом. Баща ми не се отчайваше дори когато оставаше без работа. Тогава имаше повече време за приказки. Слагаше ме на коленете си и ми разказваше по памет приказките на Хауф и братя Грим. А после ми се прииска да свидетелствувам. Беше през 1945 година, след една изключително тежка война, след разгрома на фашизма. Бях на седемнадесет години, изгарях от нетърпение да разкажа много неща. Много ли? На някакви си седемнадесет години? Не се учудвайте. Аз, седемнадесет годишният, бях видял разрушения от бомбите на фашистите пионерски лагер Палата, пътувал бях по обстрелваните от месершмитите военни пътища, познавах суровия, изпълнен с лишения живот в детския дом, просторите на Русия, дарили ни с покрив над главата, със сърдечност... Първите ми "свидетелства" бяха публикувани през 1947 година. Общо взето, те бяха наивен лиричен монолог, онасловен с гръмкото "Аз отново виждам- знамето", на начеващ, твърде неопитен писател. В Прибалтика следвоенните години бяха много напрегнати.. Водеше се борба за социализъм. Понякога тя приемаше жестоки форми. Син се възправяше срещу баща, брат срещу брата. Имаше доста трудности, не по-леки от военните несгоди, ала ние, младите литовски писатели, бяхме вдъхновявани от мечтата. Няма да издам никаква тайна, ако кажа: ние бяхме романтици. Всъщност и до ден днешен сме си останали романтици, макар че книгите ни са пределно реалистични и в тях далеч не преобладават светлите тонове. Но нима ние, не учените, отделяме в светлината на слънцето различните багри? Важното е да има светлина, важното е да я има правдата за времето и човека. Страстта в писателския глас, неговите убеждения са допълнителната светлина. Тайната музика, витаеща между редовете, над образа с неговите очертания. "Чужди страсти", романът, който разгръщате сега, е сурова книга. Може би тя е най-драматичната измежду моите романи. Въпреки че авторът "ражда" своите образи, той не може да облекчи пътя им. Те трябва да платят за грешките и прозренията си. Моят герой Антанас плаща с живота си, младата Аусма, която той обича, с това, че губи щастието да стане майка. Всеки автор се надява, че историята, която разказва, ще заинтересува някого, ще накара читателя да се замисли за самия себе си. Много се надявам, че на българския читател не ще попречат прибалтийската орнаментика, чудатите имена на хора и местности. Че през по-различната природа и изказ на чувствата той ще усети как тупти човешкото сърце, закопняло за справедливост, та дори и за тъй простичкото щастие да станеш баща. Сега може би пиша в стил, който не прилича на стила в "Чужди страсти". Но попитат ли ме и днес, пак ще отговоря, както неведнъж съм отговарял: няма чужди страсти, всички страсти са наши, човешки, и едва след като си разбрал, след като си изпитал съчувствие към другите, ще разбереш и самия себе си. МИКОЛАС СЛУЦКИС

Ключови думи: Чужди страсти, Миколас Слуцкис