Хаос

Александър Ширванзаде

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Здраво книжно тяло, без забележки в текста.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна култура
Град на издаване:: София
Година:: 1979 г.
Език:: Български
Страници:: 376
Корици:: Твърди
Категория:: Чужда проза
Ширина (мм):: 140
Височина (мм):: 200

РОМАНИСТ И ДРАМАТУРГ Сред ярките светила на армейската проза от първата половина на 18 век — Рафи, Баронян и Мурацан — Ширванзаде се откроява преди всичко с новаторския дух на творчеството си, изразен повече в художествения метод, при претворяване на действителността, отколкото във формата, която си остава тради-ционна. В творбите си Ширванзаде пресъздава една цяла преходна историческа епоха, когато кавказците свалят антериите и кожените шапки и надяват европейските рединготи и цилиндри, а романтичните камилски кервани отстъпват пред бесния бяг на железниците и шума на парните машини. : ; критическия реализъм в арменската литература, закърмен с воюващия и изобличителен патос на руската и западноевропейската литература, той, по думите на големия арменски поет Вахан Дерян, дава направление на арменската литература и по-специално на прозата към Европа, насища своя реализъм преди всичко със социална проблематика. Александър Ширванзаде (Мовсисян) няма "щастието" да бъде от ония писатели които безметежно изминават своя жизнен и творчески път. Криволиците на неговото лично битие му помагат да събере богат жизнен материал, който по-късно намира въплъщение в неговите повести, разкази, романи и преди всичко в социално-битовите драми, намерили достойно място в съкровищницата на съветската и световната литература. Ширванзаде е роден в 1858 година в град Шемах (Персия5 сега в Азърбайджан). Градът е бил център на персийското Шнр-ванско царство, откъдето идва и псевдонимът на писателя "Ширванзаде", тоест син на Ширван. Този азиатски кръстопът е бил център на оживена търговия с произвежданите тук чудесни свилени платове, естествени бои от растителен произход и развито бубарство. Така че Ширванзаде още като дете попада във довъртежа и нажежената атмосфера на деловия свят, оставил незаличими впечатления в съзнанието му. На шестгодишна възраст бъдещият писател започва да посещава армено-лютеранско училище, но скоро родителите му го вземат оттам, страхувайки се да не стане езуит, и го изпращат в епархиалното арменско училище. Но и тук той не остава дълго. На петнадесетгодишна възраст завършва руско училище и в стремежа си да намери работа, заминава за Баку, който по това време се оформя като крупен град на нефтопромишлеността. Там постъпва като писар в управлението на губернията, после става счетоводител в нефтодобива и накрая бива назначен за библиотекар при арменското благотворително дружество. През този период на лутане и търсене на място в живота Ширванзаде се сблъсква с "черните работнически тълпи" и с жестоките нрави на патриархално-феодалния бит, бързо отстъпващ място на буржоазния морал и поведение. Той се запознава основно с руската литература и задълбочено изучава най-ярките представители на западноевропейската литература, както и на икономическата и философската мисъл. През 1883 година Ширванзаде заминава за Тифлис, където започва неговият бурен и най-плодотворен творчески период. Тогава Тифлис е бил втори по големина световен център на арменската интелигенция след Цариград. Ширванзаде бил неспокойна натура. Интересувал се от всички нови течения на обществения и културен живот на Европа и затова в 1905 година заминава за Париж, където изучава икономиката на капитализма, запознава се с новите художествени течения в литературата и изкуството и влиза в пряк контакт с арменската емиграция. В 1911 година се връща в родината си, живее там до 1919 година, после пак заминава за чужбина и в 1926 година завинаги се прибира в своята възродена Съветска Армения. Съдейки по спомените на негови съвременници, Ширванзаде е бил човек с изключително труден, но стабилен характер. Рисковано е било с него да се води лаически разговор за изкуството, литературата и литературната критика. Взискателен и педантичен към себе си, той е бил крайно взискателен както към своите събеседници и редакторите, така и към всички, които вземали в ръка перото. Ненавиждал е ония писатели, които "набързо пишат и публикуват" творбите си, и е бил върл противник на крайностите. Показателен е един диалог между него и литературоведа Рубен Зарян, когато последният му заявява, че непрекъснато чете и все пак не може да насмогне: "Добре правиш, че четеш — му казва Ширванзаде. — И аз чета. Някога и аз бях увлечен от страстта да чета, но и това трябва да се прави с мярка. Не уважавам хората, които, едва прочели една книга, се захващат с друга. Напомнят ми страстните пушачи. Не ги обичам. След прочитането на една книга е необходимо време за размисъл. И после човек не се развива само с четене на книги. По-важното е да пишеш, непрекъснато да пишеш, макар и да не публикуваш написаното. Сложи го настрана и продължавай да пишеш, защото, ако си забелязал, когато не си писал дълго време, после трудно взимаш писалката в ръка." Позволих си да цитирам тези мисли на автора, защото те стават верую в неговия стцл на работа. С това можем да си обясним както бавното раждане на неговите произведения в началния период от живота му, така и многостранната му плодовитост като творец по-късно. След разказите, написани до 1884 година, през 1885 година излиза неговото първо и голямо произведение "Намус", а десет години по-късно и драмата "Зъл дух". Това са творби с подчертана социална тематика, отражение на патриархалните нрави и обичаи в малкия провинциален град, които убиват светлите и чисти идеали на младото поколение. В периода 1890—1900 година Ширванзаде завършва своите най-значителни творби: романите "Напразни надежди", "Арсен Днкмасян", "Огън", както н известния роман "Хаос", считан за.||и, и.i арменския критически реализъм. Тези произведения страстно а ніОлнчана г буржоазния морал, чиято жертва става и влюбеният в изкуството млад талант Левон от повестта "Артист". Ширванзаде се проявява и като блестящ драматург. Пиесите му и деп-днешен не слизат от сцените на театрите в Армения и чужбина. След първата драма "Ишханухи" ("Княгиня") Ширванзаде последователно почти през година написва драмите: "Ев-кине", "Зъл дух", "Имаше ли тя право?", "Арменухи", "Шарлатанът", "Загиналите", "В дните на ужаса" и други. Връх на неговата драматургия са трагедиите "За честта", "Върху развалините" и комедията "Кумът на Морган", изобразяваща живота на арменската емигрантска интелигенция в Европа. Повечето от драмите му имат социален сюжет. В някои от тях авторът страстно защищава правото на жената да бъде свободна и равноправна в семейството и обществото. Три от най-ярките негови творби — "За честта", "Зъл дух" и романът "Хаос" — са екранизирани. Дълги години Ширванзаде се занимава и с обществена работа, редактира вестник "Арцаканк" ("Ехо"). Особен интерес представляват неговите литературно-исторически мемоари, написани през 1934 година и издадени в два тома под общото заглавие "В горнилото на живота". Произведенията на Александър Ширванзаде са преведени и издадени на 18 езика и за осемдесет години са претърпели 106 издания в Армения и чужбина. Българският читател за пръв път има възможност по-подроб-но да се запознае с две забележителни творби на Ширванзаде, като изключим някои негови разкази, преведени на български и публикувани по различно време в периодичния печат и в сборници. Почти всички известни драми на автора са поставяни на българска сцена от арменските самодейни театрални състави. Романът "Хаос" с право може да се нарече енциклопедия на арменския живот в зараждащото се буржоазно общество в Кавказ. Верен на метода на критическия реализъм, който понякога носи и чертите на груб натурализъм, Ширванзаде къде остро, къде деликатно, а някъде и съвсем откровено разобличава хищни-ческата същност на капитализма, превърнал обществения живот в Кавказ в пъстър коктейл от "азиатска хитрост и примитивизъм" и "европейска парвенющина и бруталност". И както заключава авторът, в резултат на кръвосмешението на епохи, нрави и икономически интереси се ражда хшцното общество на парите, което в името на своите лични интереси е готово да мине през труповете на хиляди "черни тълпи", без да щади понякога дори и ближните си. Прецизен психолог на човешката душа, Ширванзаде умее да вае образите на героите си на фона на неподправената историческа действителност, което ги прави автентични и непреходни. На представителя на старото феодално-капиталистическо общество Маргос Алимян авторът противопоставя новозародилата се алчна и безскрупулна буржоазия в лицето на Марутханян, Сулян, Кязим бег, Гуламян и изживяващия своя нравствен, идеен и духовен упадък Съмпад. Макар двамата братя Съыпад и Микаел да са представени като антиподи, в края на романа авторът дава да се разбере, че в своите цели те са единни — да трупат богатство. На тази галерия от образи от буржоазното общество Ширванзаде противопоставя "черните работнически тълпи" — творци на благата, които разгарят искрата на пожара, хвърлена от хора като Шушаник, Заркарян, Антонина Ивановна. Закърмени в просветителски идеали, те се стремят да пробудят съзнанието на работниците и да ги подтикнат към борба. В повестта "Артист" Ширванзаде засяга проблема за съдбата на интелигенцията в обществото на парите и делничната суета. Малката мелодрама на даровития младеж Левон, влюбен в оперната певица Луиза, крие в,себе си дълбок класов конфликт. Макар произведението да е решено в романтичен план, тук именно Ширванзаде показва майсторството си да направи и от най-сълз-ливата мелодрама остра социална драма. Вероятно читателите ще доловят, че на Ширванзаде, за разлика от някои негови събратя по перо в Европа, са чужди салоч-ната суетност, развлекателната помпозност, евтините интриги и крещящите кулминации. В произведенията му действието се развива относително бавно, ио е съпроводено е множество остри колизии на героите, разкриващи идеята на автора. Рубен Зарян пише, че Ширванзаде преди всичко се е интересувал какво ще каже писателят с творбата си и доколко тя може да бъде полезна. Като изхожда от тази идейно-художествена концепция, Ширванзаде заявява: "Литературата не служи за развлечения. Когато някои читатели ми казват, че са прочели произведенията ми и са изпитали огромно удоволствие, обхваща ме безпределен гняв. Аз се стремя да опознаят живота, да разберат човешката същност, а те ми глаголят за някакви удоволствия и удовлетворения. Писателят е за това, да се влее в живота и да помага на човека да живее по-добре. Нямам други схващания. Ако ще и хиляда години да минат, не мога да се примиря с абстрактната безидейна литература." Ширванзаде умира през 1935 година в Ереван, кръвио свързан със своя народ, с неговите радости и тежнения и с всичко ново, което сс изгражда в обновена, свободна Съветска Армения. Ile случайно той участвува и в първия Всесъюзен конгрес на съветските писатели, от чиято трибуна изразява своя оптимизъм по отношение па новото общество: "Аз съм човек от старото поколение. Преживях трима царе и няколко режима: царски, на Керенски, на дашнагите и т. н. Сега съм на седемдесет и шест години. Но ви уверявам, че никога не съм се чувствувал така свободен, толкова щастлив, както през последните осем години, прекарани тук, в родината ми. Поня кога ме питат: с какво се храните, какво правите, че не старее те? Отговарям: не старея и продължавам да живея, защото жи вея при съветска власт." Произведенията на Ширванзаде, пропити от най-съкровени човешки идеали, са неизчерпаем източник на автентични истини за времето, което отразяват. Те са страстен протест срещу всякакво подтисничество, експлоатация и мракобесие. АГОП ОРМАНДЖИЯИ

Ключови думи: Хаос, Александър Ширванзаде, Народна култура