Каталог. Допълнено и редактирано издание

Преображенският манастир е най-големия от манастирите разположени около Велико Търново и 4-ти по големина в България. Основан е по времето на Втората българска държава през 13-14в. Първоначално манастира е бил метох на Ватопедския манастир от Света Гора, но през 1360г. се сдобива с автономност. Възникването на Преображенския манастир се свързава с личността на втората жена на българския цар Иван-Александър - Сара и сина им цар Иван Шишман, които дараяват много средства за неговата реконструкция и ремонт. Поради това манастирът е известен и като Сарин или Шишманов. Той играе и важна роля в духовния живот на българаската столица през 14в.в.

През средновековието Преображенския манастир е бил разположен на около 400 - 500 метра южно от сегашното си местонахождение. Първоначалното място на манастира е било изоставено след разрушаването му по време на завладяването на Търново в края на 14в. След падането на България под турско робство манастирът е неколкократно опожаряван и плячкосван от турците, а в последствие е разрушен напълно.
На сегашното си място Преображенския манастир е възстановен през 1825г. от рилския монах отец Зотик, който през 20-те и 30-те години е бил игумен на манастира. Строежът на главната църква започва през 1884г. и е бил възложен на Димитър Софиялията. Заради участието си във "Велчовата завера" от 1834-1835г. майстора е обесен от турците и с довършването на църквата, което става през 1837г. се заема Уста Кольо Фичето. Интериорът и външните стени на храма са украсени със стенописи в периода 1849-1851г. от големия български художник Захарий Зограф от Самоков. Активното строителство в Преображенския манастир продължава активно до 1863г., когато под ръководство на Кольо Фичето се издигат цялото югоизточно крило с малката гостна и големия вход (1857г.), камбанарията с часовника (1861г.) и малката църква "Благовещение" (1863г.). Заедно с някои постройки, градени след Освобождението, Преображенският манастир добива познатия си днес вид.

Още по времето на отец Зотик Преображенският манастирът се превърнал в едно от главните културни и революционни средища в Търновско. От Велчовата завера в 1835 година до Априлското въстание в 1876 година, тук се събирали пътищата на много революционни дейци - Филип Тотю, Ангел Кънчев, поп Харитони др. От¬тук е тръгнал по народните дела на сподвижника на Васил Левски - отец Матей Преображенски, а и самия Дякон неведнъж е намирал убежище в манастира. Преображенската света обител е играла важна роля в борбата на българския народ за църковна и национална независимост. През годините на Руско-турска освободителна война манастирът е превърнат в болница. За благодарност след Освобождението руските войни подаряват на манастира камбаните, полилеите и богослужебни книги за църквата.
Празникът на манастира е на 6 август, Преображение Господне – явяването на Исус Христос пред тримата си ученици Петър, Яков и Йоан.
Чудото – на 6 юли 1991 година от скалния венец над манастира се откъсва голям обем скална маса и пада в двора на светата обител, близо до църквата. Чудното е, че при това срутище не само няма пострадали хора, а храмът остава непокътнат, запазен благодарение часовниковата кула до него, която като верен страж сякаш се опълчва срещу падащите скали, разполовявайки една от най-големите. Част от скалата и до днес стои там.

Всички страници са с цветни, художествени илюстрации