Лустро

Чарлс Пърси Сноу

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Неизползвана книга.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Христо Г. Данов
Град на издаване:: Пловдив
Година:: 1985 г.
Език:: Български
Страници:: 352
Корици:: Меки
Категория:: Чужда проза
Ширина (мм):: 130
Височина (мм):: 200

Роман. ...вършеха товa — комунисти, мошеници или глупаци? Тя; бе, склонна да мисли, че има марксистка конспирация, подстрекавана от мошеници." И още една особеност: когато ножът опре до кокала, управляващата класа се. брани с нокти и зъби и умее да избягва собстве ните си закони. Във връзка със своята работа представителят на закона, криминалният инспектор Брайърс, се възмущава: "Но когато се наложи да имаме работа с висшите класи, нещата са съвсем различни. Тях много ги бива да си държат устата затворени. Нашите момчета нищо не могат да измъкнат. Висшите класи умеят да се защищават. И колкото по-нагоре отиваш, толкова по-добре се защищават. Сплотяват здраво редиците си." Някои изследователи на творчеството на Сноу твърдят, че той е най-вече социолог. Такова твърдение трудно може да се приеме, но факт е, че само с няколко щрихи, сякаш между другото, той умее да прави майсторски дисекции на обществото. И ако цитирам примери в тази насока, то е, за да се види, че "Лустро" надхвърля рамките дори на най-добрите западни образци на криминалния жанр. И то не само с посочените дисекции, а с нещо много повече. Мисля, че в "Лустро" Сноу търси, продължава да търси отговор на въпросите, поставени в една негова мисъл — макар и не във въпросителна форма: "Убеден съм, че в заложеното у нас от природата има и неща, които решително не ра подвластни на нищо. Самата основа на нашата природа е дълбоко скрита в нас. Тя не може да бъде засегната от никаква жизнена връзка, от никого измежду заобикалящите ни. Над тази част от нашето същество нямат власт нито срещи, нито събития. Тя е единна и неделима — от люлката до гроба. Но онова, което тя поражда — нашите постъпки, събитията в нашия живот, — е свързано може би с хиляди случайности, взаимни влияния и накрая — с нашата воля." Чрез образа на Брайърс авторът отново прокарва идеята си — на която се натъкваме и в другите му произведения, — че победата не винаги се пада на най-упоритите и най-способните. И сякаш опровергава или допълва себе си: има и нещо, което пречи да се осъществи "залоокеното у нас от природата" и понякога дори го унищожава. Ала цитираната по-горе мисъл може да се тълкува и в друга посока: има само една крачка от нея до съмнителната и твърде модна на Запад теза, че садизмът и мазохизмът са присъщи на всеки човек, че те също са заложени в него от природата. Действията на доктор Периман са като че ли доказателство за тази теза. Значи ли това, че авторът я приема? Той не дава пряк отговор на този въпрос. Оставя читателя да го извлече, разбира се, от контекста на цялото произведение. За мен като читател отговорът е следният: описаното в "Лустро‘ общество е в своя залез, то си отива; с него ще си отидат и такива като доктор Периман, чийто садизъм може да вирее безнаказано само в условията на това общество. Далеч съм от мисълта да твърдя, че точно това е замисълът на Сноу, но книгата оставя такова впечатление. Тодор Вълчев

Ключови думи: лустро, роман, Чарлс Пърси Сноу