Чкалов

Георгий Байдуков

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: По-скоро отлично.
Език:: Руски
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Молодая гвардия
Град на издаване:: Москва
Година:: 1977 г.
Език:: Руски
Страници:: 352
Корици:: Твърди
Поредици и библиотеки:: Жизнь замечателных людей
Категория:: Мемоари, биографии, писма

С много архивни снимки. Автора на книгата е вторият пилот на най-известните полети на Чкалов. Валерий Павлович Чкалов е един от най-изтъкнатите авиатори на Русия. Той придобива всенародна известност, когато на 20-22 юли 1936 г. с щурмана Александър Беляков и втори пилот Георгий Байдуков осъществиха със самолет АНТ-25 безпрецедентен полет без кацане от Москва до Петропавловск Камчатски и по-нататък до далекоизточния остров Удд, преодолявайки разстояние от 9375 километра за 56 часа и 20 минути. Тримата летци бяха удостоени със званието "Герой на Съветския съюз" с връчване на ордена "Ленин", а въведеният през 1939 г. медал "Златна звезда" - вече след смъртта на Чкалов, беше връчен на децата му... през 2004 г.! На 18-20 юни 1937 г. Чкалов със същия екипаж за първи път в света прелита с АНТ-25 без кацане 8504 километра от Москва през Северния полюс до Ванкувър. Чкалов е провъзгласен за един от най-знаменитите хора в света. Подаряват му личен самолет У-2 (По-2), а световноизвестната германско-американска актриса и певица Марлене Дитрих взима от него автограф. Двата рекордни полета на Валерий Чкалов и неговия екипаж, носят официално наименованието "Сталинский маршрут" чак до началото на "борбата с култа към личността на Сталин". През декември 1937 г. Чкалов е избран за депутат във Върховния съвет на СССР. По молба на неговите земляци родното му селце Васильово е преименувано на Чкаловск. На 15 декември 1938 г. Чкалов излита от Централното летище, което се намира на Ходинско поле. През този ден температурата на въздуха е около минус 25 градуса и Поликарпов увещава Чкалов да не излита, но той не се съгласява. При насочването за кацане двигателят М-88, който не е оборудван със странични жалузи, се преохлажда и заглъхва при опит на пилота да измени режима на неговата работа. Чкалов се опитва да достигне до летището, но вече на подхода към него преценява, че няма да може да прелети над жилищата отдолу, енергично отклонява самолета, който се удря във високоволтов стълб. Два часа по-късно Валерий Чкалов умира от получените травми в Боткинската болница. Урната с праха му е вградена в Кремълската стена на Червения площад. Името му носят кораби и ескадрили, метростанция, остров в Охотско море и астероид номер 2692, улици в много руски градове и във Ванкувър, бронзов бюст пред сградата на "Боинг" в Сиатъл и на много други места, летателни училища, две планини в Антарктида. Сред реликвите е неговата снимка, изпратена на борда на Международната космическа станция. Валерий Чкалов живя само 34 години, но те белязаха целия XX век.