Левски и Ловеч

Неизяснени въпроси от революционната дейност на Апостола

Васил Боянов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Здраво книжно тяло, без забележки в текста.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Град на издаване:: София
Година:: 1995 г.
Език:: Български
Страници:: 313
Корици:: Меки
Категория:: Мемоари, биографии, писма
Ширина (мм):: 140
Височина (мм):: 200

СЪДЪРЖАНИЕ ПРЕДГОВОР 5 - Първа глава ПЪРВИТЕ ЧЕТИРИ ОБИКОЛКИ НА ЛЕВСКИ В БЪЛГАРИЯ 14 БЕЛЕЖКИ 69 Втора глава ОСНОВАВАНЕ НА КОМИТЕТА В ЛОВЕЧ В БЕЛЕЖКИ 121 Трета глава ДЕЙНОСТТА НА ЛЕВСКИ ПРЕЗ 1871 ГОДИНА 130 БЕЛЕЖКИ 161 Четвърта глава НАЧАЛОТО НА 1872 ГОДИНА 164 БЕЛЕЖКИ 171 Пета глава ГРИЖИ НА АПОСТОЛА В ЛОВЕЧ СЛЕД ОБЩОТО СЪБРАНИЕ 173 БЕЛЕЖКИ 194 Шеста глава НАПАДЕНИЕТО В ЛОВЕЧ И МЕРКИТЕ НА ТУРСКАТА ВЛАСТ ЗА ЗАЛАВЯНЕТО НА ЛЕВСКИ 197 БЕЛЕЖКИ 235 Седма глава ПОСЛЕДНОТО ПРЕБИВАВАНЕ НА ЛЕВСКИ В ЛОВЕЧ 238 БЕЛЕЖКИ 285 Осма глава ОТ ЛОВЕЧ ДО КЬКРИНА 288 БЕЛЕЖКИ 312 **** ....сътрудници, да ги подтикне към дела. В Ловеч Апостолът написва историческото писмо от 12 декември 1872 г. до своите съратници в столицата на ВРО, за да ги вдъхнови да се съвземат от нанесените удари и да форсират подготовката на революцията. Апостолът им писа: "Пък вий, занапред дързост! Запрените, запрени, а другите трябва да мислят че [са] полагали клетва. Който не изпълнява клетвата, в която се е клел пред Евангелието, т. е. във вярата си и в честта си, той е най-ниският и гнус-навият човек на светът. По-добре е сто години мъки чесни, е нежали да тъпчи честта си и вярата си! Утри е ден и ще са кажи на такъв: ниси честен, ни си Българин, ложеш и в Евангелието..." При последното си пребиваване в Ловеч Апостолът дал инструкции за продължаване работата по изграждането на окръжните центрове. Това бе едно от големите му дела. ВРО се превръща в една модерна система за политическо ръководство на народните маси. Фактически се изгради революционна партия в България. В никоя друга робска страна не бе създадена такава съвършена "машина" за подготовка и провеждане на националната революция. Но в организационно-политическата подготовка на революцията Левски трябваше да преодолее огромни трудности, трябваше да се пребори с робската управленческа система на Високата порта. И в тази тежка борба Апостолът бе повален от силния враг. Залавянето му бе подготвено и осъществено от местната власт в Ловеч, начело с каймакама Исмаил ага. В. Боянов разглежда тези драматични събития в осма глава на труда си "От Ловеч до Къкрина". Отново авторът проследява "стъпка по стъпка" движението на Апостола от Ловеч до фаталното Къкринско ханче, в което е заграден от потерия от 15-16 заптии, изпратени то ловчанския каймакам, администраторът, който забервува агентите Иван Чолака и поп Кръстьо. След въоръжена съпротива и раняване Апостолът е заловен и вързан. Арестувани са верните му укриватели Христо Латинеца и Никола Цвятков. Авторът изяснява, че полицията е поставила под наблюдение Къкринс-кото ханче, държано от комитетския деец Христо Латинеца. Само поп Кръстьо е знаел, че ханчето е на услугите на Комитета. Изяснява се още, че заптието, което е срещнало Левски на Севлиевското шосе, не случайно се е намирало там, че пътят за ханчето е бил наблюдаван. А след тра-гичната развръзка, въпреки че Апостолът не признава самоличността си, полицията продължава да пита дали заловеният е "комитетският предводител" Левски! Авторът изтъква наивните обяснения на някои историографи и любители, че тя не е знаела кой е хванатият и следователно нямало предателство. Полицаите питали Хр. Латинеца и Н. Цвятков дали уловеният е Левски! Но никой, включително и каймакамът, не го познава de vigo. Полицията е познавала портрета му, но не и живия Левски. Именно затова каймакамът извиква поп Кръстьо, за да потвърди самоличността на търсения комитетски ръководител и попът е направил това, като му задава въпроса "Как стана тази работа?..." Авторът разкрива още, че по пътя за Търново Левски е поставен в белезници и охраняван от 20 стражари, а по-късно (от Търново за София през Балкана) му са поставени конски букаи, а охраната му е увеличена на 200-300 души. Левски бил спокоен и заявил на търновския мютесариф, че целият български народ го поддържа, а арестуваните окуражил с думите, че комитетското дело е пострадало, но скоро "пак ще се поднови". На съда в София В. Боянов не се спира подробно, защото в това отношение има огромна документация и много изследвания на биографите на Апостола. Авторът обаче основателно изтъква огромните усилия на Левски да предпази ВРО от пълен разгром, като заявява на съда, че не познава сътрудниците си по места, че се среща с тях "чрез уговорени знаци", че тези, които познавал, били вече във Влашко, а на Марин Поплуканов знае само кафето му, че в Търново имал намерение да привлича влиятелния търговец Стефан Карагьозов, но не го привлякъл, защото научил, че бил "близък на властта" и т.н. Председателят на Извънредния съд (комисия) Али Саиб паша кипнал и поискал от Левски да съобщи имената на онези, които били привлечени в комитетите, а не на неприв-лечените. Апостолът обаче спокойно отговорил: "Имаше няколко момчета, но имената им не зная..." Но залавянето и обесването на Апостола, изтъква авторът на "Левски и Ловеч", бе един голям успех на турската власт. Премахнат бе не само архитектът на Вътрешната революционна организация и подготвителят на бъдещото въстание, но и един велик мислител—революционен демократ, който освети пътя към "Святата и чиста република", в която ще има "истинна и права свобода", "народно управление", а още "съгласие братство и съвършенно равенство на всички народности". С тези свои велики идеи Апостолът на свободата влезе в нашата и световна история. А с настоящия труд българските читатели вече имат историческо описание и оценки за делото на Левски в Ловеч, като "столица" на Вътрешната революционна организация. Проф. д-р Йоно Митев

Ключови думи: Левски и Ловеч, неизяснени въпроси от революционната дейност на Апостола, Васил Боянов