Да живее майката!

Вили Брайнхолст

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Медицина и физкултура
Град на издаване:: София
Година:: 1987 г.
Език:: Български
Страници:: 133
Корици:: Меки
Категория:: За родители
Формат:: 165/120

Това е велик миг в живота ми. Преди няколко минути поставих последната точка в моята стотна книга и се чувствувам уморен. За щастие мога да се радвам на това, че много от моите книги се появиха из целия свят и станаха едни от най-търсените. Искам да споделя с вас какво направих, когато поставих последната точка: отпуснах се в най-хубавото кресло, поставих краката си на масата, запалих голяма пура и изпих чаша сухо мартини. И си спомних как започна всичко. Началото се сложи с това, че майка ми започна да ме учи да чета и пиша, когато станах на пет години. Ходех на училище в Салтхолм — мъничък остров между Дания и Швеция. В малката дървена барака, която служеше за училище, бяхме седем деца. Имаше обаче само шест чина. Поставиха четири крака на един сандък от херинги и в продължение на две години седях върху него, като замервах с хартиени топчета мухите, а понякога и госпожица Могензен, нашата учителка. Та нали тя изискваше от мен да използувам разумно времето си. Така на девет години написах първия си къс разказ. Майка ми го продаде за 15 крони на едно детско списание. За парите можех да получа сто вафли със сладолед. Получих една по време на излета с училището до Копенхаген, И я изпуснах по средата на площада пред кметството сред мръсотиите на гълъбите. Главната личност в около четвърт от книгите ми е Мариана, жена ми. Докато си пушех пурата и сръбвах от мартинито, ми дойде наум, че никога досега не бях посвещавал някому книга. Номер 100 най-накрая ще посветя на Мариана. Бих искал да облека посвещението си в няколко хубави думи: Мила съпруго — мила мамо — мила бабо — мила Мариана!

Ключови думи: Да живее майката, Вили Брайнхолст