Доктор Петър Берон

Фани Попова-Мутафова

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Добро
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна младеж
Град на издаване:: София
Година:: 1972 г.
Език:: Български
Страници:: 410
Корици:: Твърди
Категория:: Мемоари, биографии, писма
Ширина (мм):: 140
Височина (мм):: 200

СЪДЪРЖАНИЕ Котленското абаджийче (1799 — 1817). 5 За българска вяра (1817 — 1821). ... 71 Рибният буквар (1821 — 1824). . ,105 Хайделбергският студент (1824 — 1831).161 «Прочутият врач от Крайова» (1831 — 1841) 229 Доктор Петър Берон (1841 — 1871). .295 *** Минаваха години, векове. Половин хилядолетие щеше да се навърши, откак един велик народ бавно чезнеше в паметта на историята. Притеснителите упорито рушеха старини, изтриваха надписи, изгаряха библиотеки. Изличаваше се българската писменост, губеше се съзнанието за своя народност. А как да помнят, че са българи, когато децата им учели в гръцки училища, а в килийните четели паустници и псалтири? Тогава прогърмял гласът на Хилендарския монах: защо се срамуваш от своя род и език? За да откликне цялата българска земя — българин съм. Идеше деветнайсетият век. Свободните xoipa слушаха опери от Глюк и Моцарт, гледаха пиесите на Молиер и Голдони, четяха "Младият Вертер" и "Новата Елоиза", възхищаваха се от картините на Рубенс и Рембранд. А българите иямаха дори един буквар. Българите, които бяха дали на света азбуката на Константин Философ, стенописите на Боянската църква, искрата на реформаторската мисъл. След зова на Паисий те чакаха този, който щеше за втори път да им протегне ръка — да им дари родната просвета. През 1755 година котленци бяха записали в черковната ои кондика иждивения за обнова на старата си черква. Най-много от всички записал хаджи Беро — 100 гроша. След един век неговият правнук Петър Берон, авторът на Рибния буквар, щеше да запише 1750 гроша за постройка иа училище в Котел.