Спартак (на латински: Spartacus; † 71 пр.н.е.) e гладиатор, който оглавява най-голямото робско въстание срещу Рим.

Спартак е тракиец от племето меди, населявало средното поречие на река Стримон (Струма). Смята се, че е бил войник от тракийска помощна войска сражавала се на страната на римляните или е пленен по времето на наказателен поход на Сула през зимата на 86-85 пр.н.е. срещу медите. Военнопленникът Спартак тренира в гладиаторската школа на Лентул Батиат.

През 73 пр.н.е. група от около 200 гладиатори от школата на Батиат планират бягство. Когато планът им е разкрит, около 70 човека успяват да се доберат до кухненски сечива ("сатъри и шишове") и проправят пътя си към свободата с бой, като в движение успяват и да вземат различни гладиаторски оръжия и брони.

За кратко време въстанието се разраства и обхваща Южна Италия, а изпратените набързо сформирани римски подразделения са разбити от гладиаторите. След унизителното поражение на Публий Вариний, Спартак предприема поход на север към Алпите, за да може да изведе хората си извън пределите на Римската република. Римският сенат изпраща две консулски войски, които също са победени от Спартак. След грандиозната победа робската войска отново поема на юг. В това време за претор, натоварен да води военни действия, е избран Марк Лициний Крас.

Фантастичното богатство на Крас му позволява да формира на свои разноски шест легиона от ветерани и опитни войници. През 71 г. пр.н.е. Крас започва маневрена война срещу бунтовническата армия — специални малки отряди от конници и ветерани постоянно нападат робите, унищожават фуража и припасите им. Част от робите се поддава на провокацията и напада легионите на Крас, но е обкръжена и избита. Спартак отстъпва към Месинския пролив и влиза в съглашение с киликийски пирати, които му обещали да предоставят кораби с които да прехвърлят робите в Сицилия. В уречения час, обаче, когато въстаниците достигнали пролива, пиратите не се появили.

Възможно е Крас, който разполага с неизчерпаеми средства да е подкупил пиратите, за да предотврати прехвърлянето на войната на острова (тогавашната житница на Рим). На връщане, пътят на робската войската е преграден от укрепления и насипи с дължина 50 км., построени от римляните и проточили се през провлака на Региум. След отчаян щурм въстанниците пробиват обсадата, но в това време в Южна Италия дебаркират легионите на Гней Помпей и Марк Теренций Варон Лукул (Апиан го бърка с брат му Луций Лукул, който по това време е на изток и води война срещу Митридат). При река Силар войската на Крас разгромява въстаниците, а трупът на Спартак така и не е намерен. Шест хиляди пленени роби участвали във въстанието са разпънати на кръстове по протежение на пътя Виа Апия от Капуа до Рим.