Уважаемите

Христо Радевски

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Неразрязани страници.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Хемус
Град на издаване:: София
Година:: 1947 г.
Антикварна:: Да
Език:: Български
Страници:: 75
Корици:: Меки
Категория:: Българска проза

Басни и сатири Христо Василев Радевски, български поет, публицист, мемоарист, сатирик, автор на произведения за деца, преводач, е роден е в село Белиш, Троянско, на 10 октомври 1903 г. Завършва реална гимназия в Ловеч през 1922 г. и романска филология в Софийския университет. Печата за пръв път през 1924 г. в хумористичното списание "Звънар". През 1925 - 1934 г. сътрудничи на Димитър Полянов в редактирането и издаването на сп. "Наковалня", а също и във вестниците "Младежка дума", "Студентска трибуна", "Ехо" и др. През 1927 - 1928 редактира седмичната хумористична страница на в. "Новини". Един от основателите и главен редактор на в. "РЛФ" /1929 - 1934/. След 09. 09. 1944 г. е редактор на културния отдел на в. "Работническо дело" /1944/, главен редактор на в. "Литературен фронт" /1945/. От 1945 до 1948 г. е културен съветник в българското посолство в Москва. Председател на Съюза на българските писатели /1949-1957/, а от 1948 до 1962 г. е член на Управителния съвет на СБП. Главен редактор на сп. "Септември" /1958 - 1963/. В първите си стихосбирки "Към партията" /1932/, "Ние сме правова страна" /1933, сатира/ и "Пулс" /1936/ се проявява като талантлив продължител на Христо Смирненски. През 1945 г. излиза една от най-представителните стихосбирки на поета - "Въздух не достигаше". Други поетични книги: "Извоювана родина" /1961/, "Небето е близко" /1963/, "Разоковена страна" /1966/, "Хора" /1970/, "Премъдрата книга" /1971/, "Лирика" /1980/, "Лиричен бележник" /1981/ и др. Важен дял в творчеството му заемат хумористично-сатиричните произведения - "Уважаемите" /1947/, "Басни" /1954/, "Избрани произведения. Сатири" /1957/, "Те още живеят" /1959/, "Сатира" /1961/, "100 басни" /1961/, "Не е верно ли?" /1966/, "Избрани стихове. Сатира" /1975/. Пише публицистични и литературно-критически статии, спомени за свои съратници. Известен е като преводач на руска класическа поезия. Автор е и на много книги за деца: "Събко-Зъбко" /1938/, "Фокусите на Ян Боян. Книга на чудесата" /1938/, "Наопаки" /1943/, "Мечтател" /1944/, "Китна родина" /1962/, "Стана весело" /1966/, "Весела книжка" /1967/, "Дванадесетте братя" /1968/, "Оттука почва обичта" /1970/, "Одумки" /1975/, "Въдичари" /1975/, "Сбъднат сън" /1976/. Народен представител е в три народни събрания /1953 - 1979/. През 1950 и 1951 г. е удостоен с Димитровска награда за литература, през 1963 г. - със званието "Заслужил деятел на културата", през 1969 г. - със званието "Народен деятел на културата". Герой на социалистическия труд /1973/. Носител на литературната награда на Министерството на просветата "П. Р. Славейков" за 1984 г. Вписан в почетния списък на Международния съвет за детската книга за превода "При вълшебниците", 1982 г. Избраните му произведения включват 4 тома, издадени през 1983 г. През 1988 г. участва в създаването на "Клуб в подкрепа на гласността и преустройството. Книгата му "Невероятно, но факт..." излиза през 1990 г. Ярък документ на епохата е появилият се посмъртно "Разговор със себе си. Непубликуван Дневник" /2000/. Негови избрани стихове - "Пулс" са отпечатани също посмъртно, през 2005 г. Иван Богданов пише: "Като поет Христо Радевски се формира под въздействието на българската и на съветската революционна поезия. С творчеството си той допринася за утвърждаването на някои млади, прогресивни поети, най-личен между които е Никола Вапцаров. Революционната борба е основен мотив в творчеството на Радевски преди Девети септември... След 1944 г. сатирикът добива превес над лирика... Създадените от него басни и сатири се отличават с политическа острота и изобличителна сила. Неговият стих е гъвкав, езикът му е богат, а стилът - динамичен." Още за поета виж и Тончо Жечев. "Христо Радевски. Творчески портрет" /1983/. Христо Радевски умира на 14 февруари 1996 г.