Изданието представя две от късните етико-философски съчинения на Цицерон (106-43 г. пр. Хр.): "За задълженията" и "Тускулански беседи". Фокусиран върху темата за отношението между нравствено и полезно, и за добродетелността, постижима единствено чрез разума, трактатът "За задълженията" представя образа на идеалния гражданин. От позицията на един вече по-скептичен мислител, умело свързващ философския опит и изкусното красноречие, в "Тускулански беседи" Цицерон прави равносметка на собствения си живот. Полемизирайки с ученията на епикурейците и стоиците и утвърждавайки принципите на Академията, съчинението сочи пътя към щастието и добродетелността и очертава един цялостен и завършен нравствен модел. И двете съчинения разкриват блестящия реторичен език на Цицерон и убедителността при аргуменирането на тезите - качества, превърнали се в еталон За едни от най-големите мислители на всички Времена.


СЪДЪРЖАНИЕ:

Цицерон: държавник, оратор, писател, философ (Анна Б. Николова) / 7

За задълженията (превод Рада Златанова) / 11

Тускулански беседи (превод Димитър Илиев) / 147

Показалец на имената / 338


ЦИЦЕРОН: ДЪРЖАВНИК, ОРАТОР, ПИСАТЕЛ, ФИЛОСОФ

Марк Тулий Цицерон е роден на 3 януари 106 г. пр. Хр. в Арпин (днес Арпино). Баща му, който не участва в обществения живот, изпраща Цицерон и брат му Квинг в Рим (ок. 100 г. пр. Хр.), където двамата получават отлично образование. Ораторската подготовка на Цицерон ръководи Луций Крас, юридическата - видни представители на наследствените юристи от семейството на Сцеволите, а на изразителност при произнасяне на речите го учи знаменитият актьор Росций. След краткотрайна военна служба по време на съюзническата война (90-88 г. пр. Хр.) Цицерон се завръща в Рим, където се посвещава на форума и на интелекзуални занимания. Негови учители по философия са академикът Филин и стоикът Диодот, с реторика го занимава Молон от остров Родос. Първата публична проява на Цицерон е защитата на Квинкций "За Квинкции", но истинският му дебют е успешната защитна реч "За Секст Росций от Америя по обвинение в отцеубийство". Вероятно заплахи от страна на всесилния тогава Сула, чийто любимец Хригозон е бил засегнат в делото, принуждават Цицерон да напусне Рим и да живее около две години в Атина, Мала Азия и на остров Родос, където заниманията му с красноречие довеждат до обуздаване на пищния азианизъм, характерен за ранните му речи. Добросъвестността, с която Цицерон изпълнява задълженията си като квестор в Сицилия през 76 г. пр. Хр., му създава отлична репутация и помага за успеха му в процеса срещу бившия управител на провинцията Верес. Окончателно утвърден на форума като пръв оратор, Цицерон е избран за претор (66 г. пр. Хр.) и за консул (63 г. пр. Хр.), когато е разкрит заговорът на обеднелия патриций Катилина, целящ насилствено завземане на властта. Усилията на консула Цицерон, произнесъл срещу заговорниците прочутите си "Четири речи срещу Катилина", успяват да осуетят заговора. Но през следващите години, след сключването на триумвирата между Цезар, Марк Крас и Помпей (60 г. пр. Хр.), политическата роля на Цицерон непрекъснато намалява. През 58 г. пр. Хр. той е изпратен в изгнание по обвинение, че незаконно е наказал със смърт римски граждани, т.е. съзаклятниците на Катилина. След завръщането му през 57 г. Цицерон се занимава главно с адвокатска и писателска дейност - до 51 г. пр. Хр., когато заминава за малоазийската римска провинция Киликия като проконсул. След едногодишно справедливо и енергично управление се завръща в Рим — точно преди избухването на гражданската война между Цезар и Помпей. След много колебания и опити за помиряване на съперниците Цицерон застава на страната на Помпей. След поражението на Помпей при гр. Фарсал (48 г. пр. Хр.) Цицерон се завръща в Рим, успокоен от дружелюбието и уважението на Цезар. Трите години до убийството на диктатора той прекарва главно в литературни занимания, потиснат и от семейни неприятности. Когато след смъртта на Цезар консулът Марк Антоний започва да укрепва позициите си с цел да вземе еднолично властта, Цицерон застава начело на опозицията, атакувайки го като враг на отечеството, срещу когото трябва да се вдигне оръжие. Това е основният мотив на 14-те му "Речи срещу Антоний", наречени 'Филипики" по аналогия на речите на Демостен срещу македонския цар Филип II. Вторият триумвират, създаден от младия Октавиан - бъдещия принцепс Август, Лепид и Антоний, ликвидира Цицерон като един от първите си политически противници. Убит е на 7 декември 43 г. пр. Хр. по изричното нареждане на Марк Антоний.

Литературната дейност на Цицерон обхваща 58 (или 57) речи, философски и реторически съчинения, писма, незапазени стихове. Речите, повечето от които са изцяло запазени, представят всички видове публично слово: съдебни речи; съвещателни (или назидателни) речи, произнесени пред народното събрание или сената; похвални речи. Стилът на Цицерон, словообилен в първите му речи, след време става по-сдържан и по-пестелив, но без да се загуби характерното за оратора чувство за хумор, минаващо често в остра ирония.

В реторическите съчинения на Цицерон са съчетани основното познаване на теорията на гръцките първоизточници и многогодишната му практика на форума и в сената. С изключение на младежкия му труд "За откриването на темата", всички са написани в последните години от живота му. За оратора (55 г. пр. Хр., в 3 книги) представя под формата на беседа между видни предшественици на Цицерон въпросите за подготовката на бъдещия оратор, който трябва да притежава дълбоки познания по ораторското изкуство и многостранна обща култура (1. книга), за обработката на материала на речта (2. книга) и за художествената форма и начина на произнасяне на словото (3. книга). В диалога Брут, или за прочутите оратори (46 г. пр. Хр.) е описана историята на римското красноречие от древни времена до Цицероновата епоха. Оратор (46 г. пр. Хр.) и За най-добрия род оратори (44 г. пр. Хр.) издигат идеала за оратор, въплътен в Демостен. Реторическите средства и техники са тема на "Реторически категории" (46 г. пр. Хр.) и "Топики" (44 г. пр. Хр.), в която примери от римското право са разпределени според принципите в едноименния трактат на Аристотел.

В последните години от живота му са писани и философските съчинения на Цицерон. Част от тях разглеждат теорията на държавата и правото: "За държавата" (54 г. пр. Хр.) — в 6 книги, от които са запазени две - разработва принципите на идеалната държава; нейно продължение е "За законите" (52 г. пр. Хр.); "За задълженията" (44 г. пр. Хр.) засяга въпроса за етиката на гражданите на републиката. В други философски съчинения Цицерон разглежда общи въпроси: "За границите на доброто и злото" (45 г. пр. Хр.) е трактат за висшето благо; "Тускулански беседи" (44 г. пр. Хр.) — за човешкото щастие. Цицерон е автор и на "Учението на Академията" (45 г. пр. Хр.), "Тимеи" (45 г. пр. Хр.) - по едноименния Платонов диалог, "За природата на боговете" (44 г. пр. Хр.), "За предсказването" (44 г. пр. Хр.), "За предопределението" (44 г. пр. Хр.), както и на малкия, подчертано реторичен трактат "Стоически парадокси" (46 г. пр. Хр.). Към темата за практическата етика се отнасят малките диалози Катон Стари, или за старостта и Лелий, или за приятелството (44 г. пр. Хр.). Във философските си идеи Цицерон не е оригинален мислител, а еклектик, следващ главно Новата академия и етиката на стоицизма. Главното значене на философските му съчинения е запознаването на Рим с елинските постижения в тази област и изработването на латинска философска терминология.

Кореспонденцията на Цицерон заедно с писмата до него наброява 864 писма, разделени в 4 сбирки: "Писма до близките", "Писма до Атик", "Писма до брата Квинт", "Писма до Марк Брут". Те са изключително важен източник за историята на Рим през последните години от републиката и за личността на автора и адресатите му.

Фигурата на Цицерон, който е важно свързващо звено между постиженията на гръцката култура и Рим, както и творчеството му имат изключително влияние върху културата на Европа и света от античността до наши дни.