Спартакъ

Рафаел Джованьоли

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Оригинално подвързана.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Мусала
Град на издаване:: София
Година:: 1932 г.
Антикварна:: Да
Език:: Български
Страници:: 483
Корици:: Твърди
Преводач:: от италиански П. Драгоев
Категория:: Исторически романи
Тегло (гр.):: 464
Ширина (мм):: 145
Височина (мм):: 205
Дебелина (мм):: 29

Въстанието на Спартак ( 73 г. пр.н.е. - 71 г. пр.н.е.), наричано също Трета робска война, Гладиаторска война и Война на Спартак,[1] е последното от серия неуспешни робски въстания срещу Римската република, известни като въстания на робите в Древен Рим. То е единственото, което пряко застрашава сърцето на римските владения в Италия, и е двойно по-тревожно за римляните заради нарастващата група от роби, която се сражава успешно срещу римската армия между 73 и 71 г. пр.н.е. В крайна сметка бунтът е смазан от военните усилия на един римски командир - Марк Лициний Крас. Въпреки тази победа въстанието има косвени последици за римската политика за години напред. Между 73 и 71 г. пр.н.е. група от избягали роби (първоначално малко на брой, около седемдесет гладиатори[1]), която скоро нараства до сто и двадесет хиляди[2] мъже, жени и деца, започва да обикаля Италия, като влиза в успешни сражения под ръководството на няколко водачи, между които и легендарния гладиатор Спартак. Възрастните, годни за бой, се доказват като изненадващо ефективни въоръжени сили и неведнъж се противопоставят успешно на римските военни части - местните патрули в Кампания, римската милиция и обучените римски легиони, предвождани от консули. Плутарх описва действията на робите като опит за бягство през Цизалпийска Галия, докато Апиан и Флор описват бунта като гражданска война, в която робите имат за цел да завладеят самия град Рим. Римският сенат, разтревожен от продължаващите военни успехи на армията от роби, както и от грабежите на римските градове и селските райони, в крайна сметка изпраща армия от осем легиона под командването Марк Лициний Крас. Войната приключва през 71 г. пр.н.е., когато робите, водени от Спартак, след дълги и ожесточени боеве срещу легионите на Крас осъзнават, че пристигналите армии на Помпей и Лукул се опитват да ги хванат в капан. Това принуждава армията от роби да се влезе в последна решителна битка срещу армията на Крас. В тази битка бунтовниците са разгромени. Въстанието на Спартак има важно значение за политиката на Рим в следващите години. Крас и Помпей използват потушаването на въстанието за утвърждаване на политическите си кариери. Възползват се от обществения отзвук на успеха и силата на легионите си при изборите за консули през 70 г. пр.н.е. Техните действия като консули помагат за подкопаване на римските политически институции и допринасят за по-късното превръщане на Римската република в империя. Рафаело Джованьоли (на италиански: Raffaello Giovagnoli) е италиански писател романист, роден на 13 май 1838 година в Рим, където е и починал на 15 юли 1915 година. Известност придобива с романа си Спартак, написан през 1874 г., с който започва работа по голям цикъл от исторически романи за историята на Древния Рим.

Ключови думи: Р.Джованьоли, Спартак