Книга за царете

Николай Райнов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: повече от 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Стоянъ Атанасовъ
Град на издаване:: София
Година:: Без година
Език:: Български
Страници:: 144
Корици:: Меки
Категория:: История и археология
Тегло (гр.):: 150

Фототипно издание. Николай Райнов пише поезия, белетристика, културологични произведения в областта на историята на изобразителното изкуство, фолклора, етнографията; сътрудничи на периодичния печат; проучва много паметници на културата; публикува редица статии за изкуството и литературата. Главен редактор на списанията "Зеница" и "Орфей", вестниците "Камбанар" и "Анхира". Първата му книга "Богомилски легенди" (1912) е публикувана с псевдонима Аноним. Няколко месеца по-късно Антон Страшимиров публикува голяма рецензия за книгата в две последователни книжки на списание "Наш живот" (кн. 9-10), наричайки автора "творчески талант с облик, какъвто досега не сме имали", а дебюта му - "събитие". В периода 1918-1919 г. сътрудничи на Гео Милев, като пише редица статии за неговото списание "Везни". Същата година издава няколко книги: "Видения из древна България", "Книга за царете", "Очите на Арабия", "Слънчеви приказки", "Между пустинята и живота", поемата "Градът". Прави второ издание на "Богомилски легенди", разширено издание на "Книга на загадките", превежда "Тъй рече Заратустра" на Фридрих Ницше. През 1919 г. се отправя на голямо пътешествие в Египет, Сирия, Палестина, Мала Азия. През периода 1922-1927 г. работи като главен библиотекар в Народната библиотека в Пловдив. Командирован е за 2 години в Париж, за да се запознае с паметниците на културата във френската столица. Когато се завръща, приема преподавателско място в Художествената академия в София, където е професор по история на изкуството от 1927 до 1950 година. Написал е и книгата "Светите братя". През 1933 г. (заедно с проф. Благой Мавров и Никола Трифонов) се запознава с богомилската книжнина, пазена в хранилищата на държавната библиотека на остров Малта. Изучава основателно историята и същината на богомилското учение в България. През 1930 г. основава българската асоциация "Рьорих". Заради романа му "Между пустинята и живота", посветен на живота на Исус Христос, е отлъчен от Православната църква. Автор е на 30 сборника с приказки от цял свят (1930-1934); 9 тома "Вечното в нашата литература" (1941); "История на пластичните изкуства" - 12 тома.

Ключови думи: Николай Райнов, Книга за Царете