Плашилото

Владимир Железников

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Здрава, запазена, в много добро състояние.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Отечество
Град на издаване:: София
Година:: 1984 г.
Език:: Български
Страници:: 175
Корици:: Твърди
Преводач:: от руски Магдалена Шопкина
Категория:: Детско-юношеска литература
Ширина (мм):: 130
Височина (мм):: 200
Дебелина (мм):: 12

В провинциално училище пристига нова ученичка - Лена Безсолцева. Тя ще живее при своя дядо - Николай Николаевич, бивш военен, който колекционира картини с цел да направи картинна галерия в дома си. В градчето не го обичат много заради затворения му начин на живот. Когато Лена се появява в своя нов 6-и клас съучениците й, макар и да й се усмихват с поведението си й дават да се разбере, че ще бъде презирана. Причината за неприязънта към Лена се крие в това, че всички я считат за също толкова странна, колкото и дядо й. Искайки по някакъв начин да завоюва уважението на децата, Лена се опитва въпреки всички обиди по неин адрес и по адрес на дядо й да се усмихва на всички, да се съгласява винаги с тях, но за съжаление постига точно обратния ефект. Класът намира нейното поведение за ненормално, и за това и дават прякора Плашилото, на който Лена се опитва да не се обижда. Само Дима Сомов, момчето, в което са влюбени почти всички момичета в класа поддържа Лена. Тяхното приятелство, прераснало на по-късен етап в симпатия и любов скоро се пропуква заради една страхлива постъпка на Дима. Веднъж децата решават да избягат от час, за да отидат на кино. Когато всички тайно излизат на улицата се оказва, че Дима е забравил в клас касичката, в която са събирали пари за екскурзия до Москва (за тази екскурзия децата работят от много време). Лена пожелава да изтича и да я донесе, но Дима, наричайки я "Плашило" я спъва и изтичва напред. Вървящата след него Лена стигайки до вратата на класната стая изведнъж чува, как тяхната класна ръководителка Маргарита Ивановна се опитва да изкопчи от Дима къде са избягали всички. В един момент тя го нарича страхливец и Дима, не издържайки, изпява всичко. Лена чува всичко това, но нито тя, нито Дима не знаят, че в този момент под един от чиновете се крият съучениците им Шмакова и Попов. За наказание екскурзията до Москва, която така дълго всички са чакали е отменена. Децата решават да намерят и накажат виновника, и Лена, виждайки нерешителността на Дима поема цялата вина, в резултат на което става нежелана в класа. Всички деца и обявяват бойкот, издевателстват над нея при всеки удобен случай и даже няколко пъти жестоко я прибиват. Дълго време Лена се надява, че Дима най-накрая ще признае вината си, но той така и не се решава. Отчасти, защото се страхува да не загуби авторитета си, отчасти - защото смята че съучениците му ще решат, че защитава Лена и няма да му повярват. Надеждата, вярата и любовта на Лена към Дима окончателно са разрушени, когато момичето вижда как любимият й приятел се присъединява към своите съученици за да се защити и участва в публичното изгаряне на плашило, символизиращо Лена. Виждайки, че нещата отиват твърде далече Попов издава Дима. Но Лена вече е принудена да напусне градчето, тъй като за нея вече е невъзможно да учи в това училище. Дядото на Лена подарява своята колекция от картини на градчето и задено с внучката си една студена сутрин отплуват с градското параходче сред мъглата на Волга. На прощаване дядото подарява на училището, в което е учила Лена картина с изображение на неговата баба, която невероятно много прилича на Лена. Децата са ужасени и се разкайват за постъпките си. Но единственото което могат да направят е да напишат под портрета "Плашило, прости ни!"

Ключови думи: плашило, Владимир, Железников