Моите атентатори

Христо Пелитев

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Отчислена от библиотека.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Български писател
Град на издаване:: София
Година:: 1977 г.
Език:: Български
Страници:: 246
Корици:: Твърди
Категория:: Българска проза

ХАПЯТ ЛИ ОХЛЮВИТЕ? / Заек, задушен в папка / В душата на всеки човек живее едно малко, бяло пухкаво зайче, което непрекъснато трепери. Оперило уши, то само чака да му свирнат от някъде, за да побегне през глава, а заедно с него и ние храбрите зайценосци! Това е зайчето, което ни кара да отминаваме неправдите човешки шепнешком. То е, което кара мнозина да подълствуват и се въртят на пета край власт имащите, то е, което стотици години забравя очовечаването на хората ... То, това невинно пухкаво зайче, най-големия звяр в душата на човека ... И оня, които векове са искали от човека да отминава неправдите шепнешком, да подълствува и да се върти на пета край власт имащите, да се страхува да бъде човек и да остане заек - най-добре познават страшния звяр в човека ... Те първи са разбрали, че ако непрекъснато, денонощно плашат човека, той бавно, но съвсем сигурно се превръща в един великолепен четирикрак дългоушко, с който уви ... може да се прави всичко. Може да му пуснеш клявки да го лаят, може да свирнеш, може да му гръмнеш, а може и ... да го хванеш за ушите и да го завържеш в една синя или зелена папка, да речем. Цветът няма значение! най-важното е папката да бъде тайна ... достатъчно е след това само да се пише върху нея - ДОСИЕ и заекът, задушен в папката, моментално се превръща в човек, който престава да владее мускулите на лицето си пред кадровика, пред началника, пред милиционера, с една дума - пред оня, който може да свирне или .... да гръмна ... Откъде са знае кое от двете ще избере! А папката между другото е празна, но човекът заек или заекът човек не знае и никога няма да узнае това, защото папката е тайна! И само зайцевъдът, чието единствено задължение е да я напълни с тайни сведения, тръгва по дирите на зая. С тайнствен вид той започва да върши своята тайнствена работа. Пише тайнствени писма до селсъвета на заека и иска тайни сведения за своя заек, защото без тайни писмени сведения един за друг ние не можем да се опознаем, ако ще би с двеста години да живеем заедно... И точно от този момент на татък напред с честните хора съдбата на обикновения работник или служещ заек тайнствено се намесват други зайци и дори охлюви, който започват да хапят. О, знаете ли вие как хапят охлювите?! Полазили към върха на елхата, те плюят и олигавят всичко по образ и подобие свое, защото са сигурни, че всичко ще се запази в абсолютна тайна и човекът винаги нивга няма да научи кой го е олигавил. По този начин досието набъбва, то расте като жива грамада, докато един прекрасен ден кадровика се провикне: - Какво досие стана, какво чудо! Цяла доносиада! И тогава хората започват да гледат на нашего брата като атентатор или агент на всички разузнавания в света. А той, превърнал се с помощта на тайната и страха в заек, не знае вече какво да мисли за себе си! Нещо повече - той дори не знае кой е той, защото крият от него ... Той всъщност не е той, а оня, който е завързан в тайната папка. Нашият човек знае само едно, че някъде някога е съден от таен съд, тайни съдии, тайни свидетели, и без да е присъствувал там са му издали тайна присъда, която нивга няма да научи, но която е влязла в сила и се изпълнява. Това е то досието! И ако на такъв човек покажеш някога каквото и да е било красива коза и попиташ: "Кажи човече, ти най-съвършената от всички земни твари, ти, венецът на миросъзданието, коза ли е това или заек ... ?!" И човекът е докаран до това дередже не с чел да престане да отличава козата от заека, а с цел да започне да бърка правдата с неправдата, доблестта с подлостта ... Това е била целта, ако не трябва да лъжем. Но, другари, братя и приятели, кажете на кого е нужен такъв човек? В най-добрия случай със зайци може да се направи зайцеферма, но не и социализъм! Струва ни се, че времето на светата инквизиция отмина заедно със средните векове. Видяна е окончателната сметка и на инквизицията крепяща култа. Не е ли дошъл сега часът да престанем да крием от нашите социалистически хора кой са те? Другари кадровици, да направим един опит! Хайде да развържем тайните култовски папки, за да може всеки честен работник и служащ да види, кой е той и кой са другите ... ? Охлювите, да речем. Па да осъдим някой то тях и да популяризираме имената им в печата, за да се замислят най-сетне всички, които дават сведения за ближния си ... Убедени сме, че народът ще ни прости тая волност, както много други. Ние сме за това! Но, аз се увлякох и забравих, че също имам някъде тайно досие, към което .... Нека! Край на фейлетона от Христо Пелитев!

Ключови думи: моите атентатори, Христо Пелитев