Мемоари. Том 1

Никола Генадиев

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: повече от 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Отечествен фронт
Град на издаване:: София
Година:: 1985 г.
Език:: Български
Страници:: 244
Корици:: Твърди
Художник:: Виолета Молнова
Категория:: Мемоари, биографии, писма
Тегло (гр.):: 330
Ширина (мм):: 130
Височина (мм):: 200
Дебелина (мм):: 15

Никола Иванов Генадиев е виден български журналист и политик от Народно либералната партия, известен със съпротивата си на присъединяването на България към Централните сили по време на Първата световна война. Името му неколкократно е свързвано със скандали за корупция. Никола Генадиев е роден на 19 ноември (1 декември нов стил) 1868 г. в град Битоля. Син е на българския просветен деец Иван Генадиев Хармосин. Дядо на Никола Генадиев е митрополит Генадий Велешки. Никола Генадиев завършва основно образование в родната си Битоля. През 1876 година семейството му се премества в Пловдив, където Генадиев през 1885 година завършва Пловдивската гимназия. Взима участие в Съединението, а след него по време на Сръбско-българската война е доброволец в отряда на капитан Коста Паница. През 1891 завършва политически и административни науки и право в Брюкселския свободен университет, след което работи като адвокат и журналист в Пловдив. От 1892 година е и сред активните дейци на Народно либералната партия. Многократно избиран за депутат, Генадиев се проявява като отличен парламентарен оратор. При повторното поемане на властта от Народно либералната партия Генадиев е министър на правосъдието (май 1903 - януари 1904), а по-късно министър на търговията и земеделието (1904 - 1908) в кабинета на Рачо Петров и правителството на Димитър Петков. В 1907 година заедно с финансовия министър Лазар Паяков е против закриването на университета след освиркването на княз Фердинанд в Народния театър. След убийството на министър-председателя Димитър Петков на 26.02.1907 година, Генадиев се обявява за лидер на партията, но среща съпротивата на част от партията около Добри Петков. На 17 октомври 1923 г. след 20:30 часа Никола Генадиев се прибира от Юнион клуб към дома си на улица "Кракра", придружаван от Иван Стефанов Гешов. На ъгъла на "Кракра" и "Шипка" той е убит с няколко пистолетни изстрела от Димитър Стефанов от Вътрешната македонска революционна организация. Извършителите на убийството не са разкрити, макар близки на Генадиев открито да обвиняват за него членове на правителството. В началото на 1924 година убийството попада в обхвата на амнистия на всички действия "в свръзка с установяването и защитата на властта от 9 юни 1923 г.".