Лайош Кошут

Шандор Фекете

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Отлично състояние, с дарствен надпис.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна младеж
Град на издаване:: София
Година:: 1981 г.
Език:: Български
Страници:: 218
Корици:: Меки
Преводач:: Дора Панчева, Людмил Панчев
Категория:: Мемоари, биографии, писма
Тегло (гр.):: 305
Ширина (мм):: 145
Височина (мм):: 219
Дебелина (мм):: 12

Сутринта на 7 януари 1849 г. една карета, съпровождана от хусари, напредва по пътя край Дебрецен. Малко преди едно от селищата се появяват конници и питат хусарите кого придружават. "Държавния глава" - прозвучава в отговор. Конниците тръгват обратно, но не разбирайки отговора, се обръщат и отново питат кого съпровождат. "Придружаваме Кошут" - им изкрещява кочияшът. После, когато офицерът на хусарите му прави забележка заради непочтителния според него тон, отвръща: "Ами нарекох го така, както му викат". В един часа следобед на 7 януари 1849 г. една затворена карета спира до караула на градската порта на улица "Пиац" в Дебрецен. Войникът на портата се измъква от караулката в суровия студ и се обръща към седящия на капрата кочияш: "Кои са в каретата?" "Моля, паспортите!" Отговорът на кочияша е: "Господин Лайош Кошут, председателят на Комитета на националната отбрана и семейството му пристигат от Пеща". След това войникът вдига бариерата, маха им с ръка да преминават, после бавно се заклаща към караулката и с изтръпналите си пръсти записва в дневника: "Кошут". После в графата "Паспорт, издаден от кого и къде" - не според протокола отбелязва: "Мойсеят на унгарците". След няколко години, на 28 май 1857 г., една друга карета, известна на града с петорния си впряг, изтрополява през градската порта на Дебрецен. На караулния обаче и през ум не му минава да спре пътника, който е следван от пищен ескорт войници. В каретата седят император Франц Йосиф и съпругата му Елизабет. Императорската двойка току-що е научила, че дъщеря им, принцеса Софи, е починала, и бърза обратно към Буда. Подкарващият петорния впряг кочияш с майсторска ръка направлява конете, но когато стигат пясъчното море на Хортобадь, те напредват все по-бавно. Императорът кара кочияша да се размърда: "По-бързо, по-бързо", но той не е склонен да мъчи конете си. "Ако не карате по-чевръсто, ще се разпоредя да ви свалят" - казва императорът, а когато кочияшът чува това в превода на един от членовете на ескорта, отвръща: "Е, хайде, хайде. Возил съм аз и по-голям господар". Императорът е изненадан от отговора и кара един от придружаващите го да попита кой е бил този по-голям господар. Този на капрата с уважение сваля шапката си, украсена с букетчета коило, и разчувствено отвръща: "Ами Негово Величество Лайош Кошут"... Дали има нещо вярно в този анекдот или не, не се знае. Но и трите случки заедно, две от които действителни, а третата вероятно състояла се, ясно показват какво означава Лайош Кошут за унгарския народ...