Чуждо лице

Кобо Абе

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: С посвещение.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Христо Г. Данов
Град на издаване:: Пловдив
Година:: 1982 г.
Език:: Български
Страници:: 221
Корици:: Меки
Поредици и библиотеки:: от японски Дора Барова
Категория:: Чужда проза
Ширина (мм):: 130
Височина (мм):: 200
Дебелина (мм):: 10

Кобо Абе е литературният псевдоним на Кимифуса Абе. Често е сравняван с Франц Кафка. Кобо Абе е роден през 1924 г. в Токио, но израства в Манджурия, където баща му преподава в медицинско училище. През 1941 г. се връща в Япония и от 1943 г. учи медицина в Токийския императорски университет. След кратко прекъсване, по време на което пътува до Манджурия, той се дипломира през 1948 г., но никога след това не работи по специалността си, тъй като изцяло се отдава на литературни занимания. Бил е щастливо женен - с три дъщери и петима сина. Ходел винаги с два фотоапарата със себе си, за да не пропусне да запечата интересните мигове, които му предлага денят. Пушел и обичал да пие уиски. Първата публикувана книга на Кобо Абе е стихосбирката "Стихотворения от един неизвестен поет" - това става през 1947. На следващата година издава първия си роман "Пътният знак в края на улицата", който му донася известност в Япония. През следващите години продължава да пише авангардни романи и пиеси. Международно признание получава с романа "Жената в пясъците", издаден през 1962 г. През същата година излиза другият му световноизвестен роман "Чуждо лице". Кобо Абе е един от най-значимите автори и един от символите на ХХ век. Той изследва основите на човешкото поведение и, може би поради дистанцията в културите, достига до открития, които са поразителни. Ярко потвърждение и пример за творческите му постижения в това отношение е филмираният му роман "Жената в пясъците": Някъде в Япония съществува странно село. Крайбрежните дюни, носени от вятъра, настъпват към него и го засипват. За да спасят къщите си селяните са принудени постоянно да изгребват и изнасят пясъка около тях. В резултат всяка къща се намира в дъното на огромна яма, от която може да се излезе само със стълба. Постепенно, отчаяни от борбата с пясъка, хората го напускат. За да не изчезне селото, малцината останали в него жители измислят странно средство: те отвличат случайно минаващи хора и ги затварят в някоя от ямите. Пленниците трябвало периодично да изгребват пясъка и да го товарят в кошници, които им се спускат отгоре. В замяна им давали храна. Ако не товарят пясък, не получават храна. Героят на романа е точно такъв човек, примамен и затворен в една къща, обитавана само от една млада жена. Отначало той се бунтува. Непрекъснато крои планове и прави опити за бягство. После изпада в отчаяние. После се примирява. Минават години - той не знае колко, защото изгубва представа за времето и околния свят. Намира си някакво занимание. Започва да се люби с жената. Жената забременява. Един ден на жената й прилошава. Прави спонтанен аборт. Селяните идват и я отнасят в болница. Когато те си тръгват, спуснатата стълба остава. Затворникът неуверено се изкачва по нея и излиза от ямата. Оглежда се. Прави няколко крачки наоколо. После се сеща, че има някаква работа там, долу, която събитията са прекъснали, и се връща в ямата. Освен с проза, Кобо Абе се е занимавал и с драматургия: много от пиесите му са поставяни в най-големите световни театри. През 60-те години, в сътрудничество с режисьора Хироши Тешигахара, прави филмови адаптации на няколко свои книги. През 1973 г. основава собствен театър в Токио, където режисира пиеси и прилага авангардните си виждания за театъра. Кобо Абе смятал така: "Неподвижността, не значи бездействие, а активност. Такава, каквато е и смъртта... Неразделна част на Вековечието... " Защо Япония е такава, каквато я виждаме сега? - питал той и сам отговарял, - защото съдбата на една страна, не зависи само от това, какво вършат с нея историческите събития, но и от това, какво не вършат. Този вид, наглед пасивна дейност, хората в зависимост от представите и интересите си наричат щастие... или нещастие. Япония е щастлива страна". През 1992 г. Кобо Абе е номиниран за Нобелова награда за литература. Умира на 69 години в Токио през 1993 г., без да успее да получи наградата си.

Ключови думи: чуждо, лице, Кобо, Абе