Теут се бунтува

Георги Илиев

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Честит рожден ден! Листовете не са отваряни.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Христо Г. Данов
Град на издаване:: Пловдив
Година:: 1983 г.
Език:: Български
Страници:: 186
Корици:: Меки
Художник:: Здравко Йончев
Категория:: Фантастика и фентъзи
Тегло (гр.):: 184
Формат:: 84/108/32
Ширина (мм):: 125
Височина (мм):: 195
Дебелина (мм):: 9

Теут се бунтува" е вторият научно-фантастичен роман на Георги Илиев. Издаден е през 1933 г. Романът е отличен с награда на Министерството на народната просвета (1934 година). Както и в първия научно-фантастичен роман на Георги Илиев "О-Корс", и тук героите трябва да спасят своята планета - Теут. Тя е спряла да се върти около оста си, разделена е на две половини: едната - гореща, умъртвяваща всичко, а другата - обгърната от вечна зима и тъмнина. "Седем земи горят в слънчеви пожари, а други седем остават поледени и покрити с губера на вечен мрак... И сега нашата планета е разграбен и разрушен град, из който собствените му жители бродят като бездомни псета." Планетарна столица е Мезград, където заседава съветът на старците. Денят и нощта не се сменят, но героите откриват техническо решение да задвижат планетата чрез различни средства - специални токове, ракетни двигатели, няколко вида лъчи (въжейни, "Пину", "к7с" и пр.). Отново присъства типичният за романите на Георги Илиев любовен триъгълник Велмира - Кантемир - Левина. Главни герои и съперници са Кантемир (положителен, роден изключителен и различен от другите) и Возан (отрицателен). Возан е "вечният председател на планетарния съвет", който заради конфликт с Кантемир и завист към порасналото влияние на учения праща последния в двореца-затвор Хотанца. Там пазач е силодеят (робот) Росан. Кантемир успява да вземе чукът, с който роботът го пази и да разбие ръката му, където е изписан цифров код за отваряне на входната врата. По-натаък в романа се описват любовните му колебания между Левина и Велмира. Левина е красива, страстна, желае го, но и го ревнува, той ту мисли за нея и желае да я види, ту я възприема като натрапница, зла и отмъстителна жена, способна да го предаде. Велмира е нежна, мила, добра, не изпитва и не показва ревност, не ограничава свободата му, нито иска да го следва навсякъде. В края на романа се оказва, че тя и Кантемир са брат и сестра, отгледани от едни и същи майка и баща - Несла и Беливран. Разпознават се по малките крилца, които имат под мишниците си (!). Велмира е щастлива, а Кантемир е страшно разочарован - той е загубил "жената, която...". Фразата е недовършена. Конфликтът с Возан завършва с победа за Кантемир, макар врагът му да ползва лъчите за внушение и настройване на тълпите. Главният герой става обект на култ, правят светилище с неговия образ. Поредното предателство се проваля, Левина го спасява и загива заради него, настъпва последният час на планетата и построените съоръжения са задействани. Много хора загиват в трусовете, земната кора се нагъва и релефът й се променя, но Кантемир установява, че планетата се е задвижила и отново ще има ден и нощ. Георги Илиев е автор на първите български научно-фантастични романи. Георги Илиев е роден през 1881 г. в странджанското с. Тарфа, намиращо се на 40 км от Цариград. Баща му е бил въглищар, а в семейството е имало още 8 деца. Дядото на писателя е бил свещеник. Самият Г. Илиев също постъпва в Цариградската семинария, но е изключен заради дневника си от там. През 1903 г. Екзарх Йосиф го кани на аудиенция и му възлага задача да следи турските части в империята. Скоро обаче Г. Илиев е заловен и заточен в Смирна (Мала Азия), откъдето успява да избяга през 1905 г. и с кораб достига до пристанището в Бургас. Установява се при свои близки в Стара Загора. През 1906 г. издава стихосбирката "Тъжни напеви" под псевдонима Склавус салтанс (което означава "весел роб") за преживяванията си по време на заточението. Заминава за Германия, където учи за строителен инженер. Участва в Първата световна война. След нея работи като строителен инженер в Стара Загора. През 1921 г. издава, повлияната от символизма, стихосбирка "Горести", като отново използва псевдоним, този път - Георги Смирнов. След 1944 г. участва в строежа на язовир "Георги Димитров". Владее няколко езика, в края на живота си изучава китайски.

Ключови думи: Г.Илиев,