Око и слънце

Светлината, слънцето и зрението

Сергей Вавилов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Добро
Забележка:: Здраво книжно тяло, без забележки в текста. Позахабени корици. С име на бивш притежател.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Техника
Град на издаване:: София
Година:: 1963 г.
Език:: Български
Страници:: 115
Корици:: Меки
Категория:: Научно-популярна литература
Ширина (мм):: 145
Височина (мм):: 205

СЪДЪРЖАНИЕ * Въведение... 3 * Светлина... 15 * Слънце..... 47 * Око......... 75 Книгата на С. И. Вавилов «Око и Слънце»» е била издадена за първи път в 1927 г. и след това е била преиздавана в 1932, 1938, 1941,-1950, 1956 и 1957 г. Настоящото издание е направено по текста на IV том от събраните съчинения на академик С. И. Вавилов (изд. АН СССР, 1956). На книгата «Око и Слънце» (заедно с книгата «Микроструктура на светлината»), е била дадена държавна награда I степен в 1951 г,- Академия наук СССР Академик Сергей Иванович Вавилов Глаз и Солнце О «тепло м» и «холодном» свет е Редактор Издательства Е. М. Кляус Издательство Академии наук СССР Москва, 1961 Тираж 15,000 ВЪВЕДЕНИЕ «War nicht das Auge sonnenhaft, Wie könnten wir das Licht erblicken? (Ако не беше слънчево нашето око, Кой на Слънцето би се любувал?)» Гьоте Сравняването на окото и Слънцето е така старо, както и човечеството. Изворът на това сравнение не е науката. И днес наред с науката, едновременно с представата за явленията, разкрити и обяснени от новото естествознание, продължава да съществува светът на представите на детето и на първобитния човек и подражаващият преднамерено или не на тях свят на поетите. В този свят заслужава понякога да се погледне като в един от възможните източници на научни хипотези.. Той е забележителен и приказен; в този свят между природните явления се прокарват смело мостове-връзки, за чието съществуване понякога науката още не подозира. В отделни случаи тези връзки се отгатват вярно, понякога те в основата си са погрешни и просто нелепи, но те винаги заслужават внимание, защото тези грешки често пъти помагат да се разбере истината. Затова и към въпроса за връзката между окото и Слънцето е поучително да се пристъпи отначало от гледна точка на детските, първобитните и поетичните представи. Играейки «на криеница», детето много често решава да се скрие по най-неочакван начин: то зажумява или закрива очите си с ръце, като е уверено, че сега никой няма да го види; за него зрението се отъждествява със светлината. Още по-удивително е впрочем запазването на същото инстинктивно смесване на зрението със светлината във възрастните. Фотографите, т. е. хората с известна опитност в практичната оптика, често пъти забелязват, че затварят очите си, когато при зареждане или проявяване на фотолентите е необходимо внимателно да се следи да не прониква светлина в тъмната.....

Ключови думи: Око и слънце, светлината, слънцето и зрението, Сергей Вавилов