"Ходене по мъките" (на руски: Хождение по мукам) е съветска трилогия, заснета от Мосфилм в периода 1957- 1959 година, екранизация на едноименния роман на Алексей Толстой. Състои се от три отделни филма- "Сестри" (1957 година), "Осемнайста година" (1958 година) и "Навъсено утро" (1959 година), явяващи се адаптации на трите тома на романа.

Сюжета на трилогията следва съдбата на две сестри на фона на разпадащата се Руска империя и последвалата Гражданска война.

***

Граф Алексей Николаевич Толстой е руски писател, академик (от 1939 г.), депутат във Върховния съвет на СССР, автор на множество романи, разкази и повести. Ревностен поддръжник на комунистическия режим в СССР, 3 пъти носител на Сталинска премия (1941, 1943 и 1946, посмъртно).

Роден е на 10 януари 1883 г. (29 декември 1882 г. по стар стил) в град Николаевск, сега Пугачов, Саратовска област в семейството на граф Н. А. Толстой и детската писателка А. Л. Востром. Майката на А.Н. Толстой е далечна роднина на Тургенев, докато баща му Николай Александрович е от обеднял клон на рода на Лев Николаевич. Началното си образование получава вкъщи, а през 1897 г., когато семейството се мести в Самара, постъпва в реално училище. След като го завършва през 1901 г., заминава за Петербург и започва да следва в Технологичния институт.

През 1907 г. решава да се посвети на творческа кариера и напуска Института, без да го завърши. Същата година излиза неговата първа стихосбирка "Лирика". През 1914 - 1916 г. работи като военен кореспондент във вестник "Русские ведомости", пътува често до фронта, бил е в Англия и Франция. През този период написва серия от очерци и разкази за войната. През 1918 г. емигрира в Париж, където живее до 1921 г. Следващите 2 години прекарва в Берлин и през 1923 г. се завръща в родината си.

През 1944 г. му е поставена диагнозата "рак на белия дроб". Болестта се развива бързо и на 23 февруари 1945 г. А. Н. Толстой умира.

А. Н. Толстой е дядо на писателката Татяна Толстая.

Най-известен е с фантастични произведения като "Аелита" (1923, за пътешествие до Марс) или "Хиперболоидът на инженер Гарин" (1927, за изобретението на нещо като лазер) и с адаптацията по "Приключенията на Пинокио" на Карло Колоди - "Златното ключе или приключенията на Буратино". В историческата си трилогия "Ходене по мъките" се стреми да даде обосновка и оправдание на революцията от 1917 г. и на болшевизма. Също е написал повестта "Детството на Никита".