Акад. Георги Славов Караславов е български писател, белетрист и драматург.

Започва да публикува през 1920-те години. Първата му книга е „Уличници“ (1926), която пресъздава живота на децата от бедните градски покрайнини. Има обемно и жанрово богато творчество, сред което особено много изпъкват романите „Снаха“ и „Татул“.

Главен секретар и председател на Съюза на българските писатели (1958-1962), избран за академик (1961).

Георги Караславов бележи творческия си връх с романа “Снаха”. Основателно тази творба се счита за шедьовър на писателя и за едно от най-големите постижения на селската ни белетристика.
В него се показва чувството за собственост чрез една лична драма, рисуват се сцени от народния живот. Авторът тръгва от дребните конфликти и стига до голямото стълкновение. Той изгражда своите герои в развитие – под въздействие на конкретна обстановка те добиват свой собствен образ.
Художествената идея на произведението е осъществена предимно чрез идейно-психологическата характеристика на главния герой. Авторът не просто е прибавял нещо към вече създаденото от неговите предходници, но е видял открил и е изваял нов герой в нови обстоятелства – едновременно познат и непознат, монолитен и сложен, целеустремен от импулсите на една страст и жизнено многообразен. Юрталана е от този тип литературни герои, които можем да си представим при всякакви други обстоятелства, какъвто е например Алековият бай Ганьо.