Книгата е издадена в минимален тираж от 1000 броя
Представлява голяма рядкост
Съдържа 636 народни песни и хора с ноти

Този сборник от македонски народни песни е плод на многогодишни усилия. Започнат бе още през 1924 година в родния ми град Прилеп с дълбоко съзнание, че като син на Македония дълг ми е да помогна да се запазят от забрава нейните културни ценности.

Сборникът постепенно растеше, попълван непрекъснато с нови словесни и тонови творби от разни места на Македония, слушани направо от устата на народни певци и разказвачи.

Първоначално записването на тези песни нямаше за цел да бъдат те обнародвани, а само да се разпространяват чрез живо слово и пеене сред македонската младеж. Най-хубавите от тях се заучваха, пренасяха се от град на град и укрепваха македонския патриотизъм.

В наши дни пък, когато македонският народ ревностно издирва и разработва своите материални и духовни богатства, за да изгради здрава опора за своето всестранно издигане, този сборник се явява като синовен принос към това дело. Той е скромно продължение на онова велико дело, което започнаха големите възрожденски родолюбци: братята Димитър и Константин Миладинови от Струга, Кузман Шапкарев от Охрид, Райко Жин-зифов от Велес, Марко Цепенков от Прилеп и редица други техни последователи, предани събирачи на македонски духовни богатства.

Разбира се, за да бъдат истински ценни, тези богатства трябва да запазят своята първична чистота и говорно разнообразие, без да се допускат извращения, каквито някои събирачи на народни умотворения са направили поради недостатъчен усет и критичност.

С оглед на това песните в тоя сборник се записваха с особено старание. Те са на брой 670, събрани от разни краища на Македония, предимно от вардарската й част. Всички са със запазен оригинален вид, така, както бяха изпълнявани от певците. Това не бе лесна задача, като се има пред вид, че съществуват много македонски говори. Необходимо беше голямо внимание, за да се постигне възможно по-голяма точност в записването както на текста с неговите типични говорни особености, така и на мелодиите с техните предимно неправилни тактове, извивки и промени в темпото. Тук те са представени в суровия си вид, както се пеят, без какъвто и да е опит за художествено изменение. С това те стават ценен оригинален материал за по-нататъшно художествено ‘и научно разработване от специалисти.

За да се постигне желаната точност в записването, голяма заслуга имат самите певци. Те проявиха търпение да повтарят мъчните места на мелодиите, да ги изслушват отново така, както са записани, и да помагат да се поправят евентуалните неточности в записването, като повтаряха по няколко пъти истинския музикален вид на недостатъчно успешно записаната трудна част. Имената на певците са посочени под всяка песен. Тук обаче трябва да се подчертае веднага, че от тях особена заслуга имат две народни певици, които бяха майстори при изпълнението на песните и изпяха най-голям брой от тях.

Първо място заема Благой к а Христова Щерева от с. Папрадища, Велешко» расла в известното папрадишко семейство Марковци. Тя е сравнително млада жена, родена
през 1912 година, с първоначално образование, но с голяма музикална и словесна памет и с тънък поетичен усет. От нея в сборника има около 180 песни от всички видове, без да се смята, че с това тя е дала всичко, което се е запазило в паметта й. В това отношение тя е необикновено богат източник, от който и занапред ще се черпи материал. При все че гласовите й данни са сравнително скромни, тя дава прекрасно народно изпълнение, с всички тънкости на извивките и с необикновено развит усет за ритъм. Тя чувствува закономерността на народния стих, обяснява необходимите съкращения на някои думи, за да се запази ритъмът и динамиката, като казва: "Така иска песента!" Майчиния си миячки говор владее отлично,. следователно може да се каже със сигурност, че дадените от нея езикови изрази са верни. В старанието си да бъде точна, тя обръщаше внимание и на някои думи, които са дошли отвън, от друг говор, както и на думи, които са вече стари и не се срещат другаде, освен в песните. Дълбоко сраснала с народната песен, тя изпълняваше всички песни с поетично чувство.

Втора по заслуга за сборника певица е Иванка Алексова Джолева от Прилеп. Песните й са записани през 1924 година, когато, благодарение на нейната помощ, се постави началото на този сборник. На времето, когато пя тия песни (на брой около 70), тя беше двадесетгодишно момиче с отлични гласови данни и богат репертоар от песни. Тя също имаше само първоначално образование, беше предимно работничка по нивите, тютюните и градините и непрекъснато общуваше с всички люде на труда. Притежаваше прекрасен усет за народната мелодия, която предаваше в истинския й народен вид. Сега тя живее в Битоля, дето е омъжена.

От останалите певци трябва специално да бъдат споменати Ленка Иочкоска-Спиро-петрева от Прилеп, Васка Георги Белазелкова от Прилеп, майка ми Параскева Църнуша-нова от Прилеп, баба Люба Иванова от с. Дивле (Скопско), Роза Койзеклиева от Щип, Санда Гиновска от Галичник, Фота Лазова Гогова от с. Баница (Леринско), Санде и Ристана Аврамови от с. Папрадища (Велешко), Благородна Паликрушева от Виница, Смилко Христов Смилков от Тетово, Мария Добри Гюркова от с. Марикостиново (Петричко), Катерина Башева от Благоевград, Константин Ципушев от Радовиш, Тома Гилев от с. Вишени (Ко-стурско), Василка Пандова Дельова от с. Косинец (Костурско), Славка Стефанова и Биляна Недева от с. Мраморец (Охридско), Кузман Йорданов от с. Годивйе (Охридско) и много други, които дадоха отлично народно изпълнение на петите от тях песни — предимно стари и оригинални.

Във връзка със записването на песните и техните езикови особености необходимо е да дадем някои пояснения.

По начало всяка песен е изпята на оня македонски говор, който се приказва в род-ното място на певеца. Изключение правят малък брой песни, които са на книжовен или полукнижовен език (само революционни) или които произхождат от друго селище, в което певецът е живял и научил песни на местен говор. За тези последните е дадена специална бележка след името на певеца, в която се посочва произходът на песента. Такива песни изпяха напр. Благойка Щерева (скопски, велешки и др.), Мария Гюркова (щипски, мел-нишки и др.), Васка Белазелкова и др.

При отбелязването на фонетичните особености на текстовете от разните македонски говори бяха използувани само средствата на днешната българска азбука. За една от целите на сборника — да бъде научно подреден, но същевременно достъпен и за широк кръг читатели — тези средства ни се видяха напълно достатъчни. Само меката съгласна ль (л'), която често се среща в миячкия говор (Галичник, Смилево, Папрадища), както и в Скопйе, Битоля, Охрид и други места, не е означена точно навсякъде, а само приблизително, с помощта на малкия еров знак (ъ) и на йотованите гласни я и ю. Така например думата "Битольа" е дадена като "Битоля", "лъульам" — като "люлям", "постельа"