Бутан, мое родно село

Теменужка Христова Спасова

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: С посвещение от автора.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Самиздат
Град на издаване:: София
Година:: 2008 г.
Език:: Български
Страници:: 163
Корици:: Меки
Категория:: Книги с автограф
Ширина (мм):: 130
Височина (мм):: 200

Второ допълнено издание. "Човек и добре да живее умира и друг се ражда и нека родения след него помни делата му". Хан Омуртаг ПРЕДГОВОР Древна мъдрост казва, че времето, което си отива не ни принадлежи, но в действителност то остава в нас, в нашите дела, в нашите успехи и постижения. И всеки миг и всичко, което е било хубаво, времето не го заличава, а остава в съкровищницата на човечеството. И именно човекът е този субект, който трябва да го съхрани и остави на поколенията, идващи след него. Силно мотивирана от тази непреходна мъдрост през 2007 год. се заех да напиша едно скромно четиво по родолюбив и го поднеса на моите връстници - родените през 1937 г. по случай нашият 70-годишен юбилей. Мнозина от тях са излези от Бутан преди повече от 50 години и аз исках да разпаля у тях тлеещите въгленчета на носталгия по родно село и родна стряха. И едновременно с това да ги изпълня с чувство на законна гордост, че са родени в такова голямо и подредено село, село с героично минало и богати културни традиции, за което до изграждане са допринесли и тези, които останаха да живеят и работят в Бутан. И така - поводът за написването на книжката "Бутан, мое родно село" беше юбилеят на набора, но в мен бяха назрели някой други причини, а именно: - През 1927 г. авторският колектив е Написал "История на село Бутан "за времето от последното заселване на селото 1806 г. по повод 1000 години от царуването на цар Симеон. През 2006 г. от някои хора се очакваше да беше отбелязан по някакъв начин този двувековен юбилей. Но това не се случи. Не се случи защото тази година и това "начало"не се приема като исторически достоверно. С това съм напълно съгласна, но нямаше да е беда, ако по някакъв начин беше отбелязана тази годишнина и оставим историците да си довършат работата. В интерес на истината малко са ония хора от селото, които знаят този исторически факт и едно припомняне нямаше да бъде излишно. Ето защо аз реших да попълня тази "празнота", тъй като нашият юбилей идваше след този на селото. - За времето 1927 г. - 2007 г. никъде няма написан и публикуван материал за развитието и състоянието на селото. А през този 80-годишен период то изцяло бе обновено и коренно промени своя облик, нещо, което стана с всички градове и села на България. И тези години могат да се нарекат "Златния век" на Бутан. След промените 1989 г. последваха години на разруха и грабеж, на унищожаване на всичко онова, което беше изградено от нашите бащи и майки, а и от самите нас. Децата, които се раждат днес няма да знаят, че в Бутан е имало Консервна фабрика, стопански дворове, модерен краварник, лозов масив, промишлена зеленчукова градина, защото всичко изчезна от човешкия поглед. Тогава един вътрешен глас ми извика да седна и напиша за сътвореното от трудолюбивите бутанчани през тези два века и оставим на поколенията едно завещание да продължат техните дела. Ограничена финансово аз не успях да поднеса по-пълно и всеобхватно четиво, а гражданите го очакваха. И те го заслужават. Пропуснах много факти и имена на хора, които с труда си изградиха едни прекрасни домове и едно голямо и красиво село. Няма да е справедливо, ако бях спряла дотук. Ето защо аз почувствах една вътрешна потребност да продължа и излеза с едно второ допълнено издание, в което съм се постарала да отразя по-пълно живота в селото. До колко съм успяла ще кажете Вие читателите. Искам да благодаря на всички ония родолюбиви бутанчани, които ми помогнаха, отделяйки от личното си време при изготвяне на материала при уточняването на фактите и хората, които с труда си през годините фактически написаха историята на селото. В това отношение най-голяма помощ ми оказа Трифон П. Димитров по-известен като Тино бирнака, за което съм му безкрайно признателна и благодарна. И въпреки положените съвместни усилия, ръководени от мисълта да бъдем максимално точни и пълни в изложението, не сме застраховани от пропуски. Но този път аз подавам белия лист и химикалката на младите и нека те да продължат това родолюбиво и благородно дело.

Ключови думи: Бутан, мое родно село, Спасова