Моя Българийо

Станчо Лазаров

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Българска книжница
Град на издаване:: София
Година:: 2005 г.
Език:: Български
Страници:: 280
Корици:: Меки
Категория:: Поезия

Д-р Станчо Лазаров е роден преди повече от 80 години във врачанското село Ботево. Детската му мечта е да стане артист. Завършва първо двегодишната театрална школа в един випуск с Апостол Карамитев и Мирослав Миндов, а после медицина. Бил е физиотерапевт в студентската поликлиника, после обикаля света като корабен лекар. Най-интересният период от кариерата му обаче е, когато работи в спортната база на ЦСКА. Тогава там идва да релаксира почти цялото политбюро. Вълшебните ръце и познанията по йога на д-р Лазаров го правят любимец и на самата Людмила Живкова. Лечебните му масажи са вдъхнали сили и на много именити български творци. Освен адепт на здравословния живот Станчо Лазаров е и поет, който е посветил по стихотворение на всички велики българи. Има издадени над 25 книги. Член е на Съюза на независимите български писатели. - Г-н Лазаров, вярно ли е, че сте били личен масажист и йога-инструктор на много хора от ЦК? Да започнем от покойния Венелин Коцев, който според Орлин Орлинов всяка сутрин "стоял на главата си" близо 2 часа в спортната база на ЦСКА - вашето тогавашно работно място. Сега бихме я нарекли "спа център" за ВИП-особи ... - Стана така, че по това време станахме много близки главно по спортна линия с Венелин Коцев - сродна душа. Всяка сутрин с Венелин Коцев започвахме работния ден с тренировка. И благодарение на неговото вмешателство, изглежда, аз станах известен в средите на ЦК. Много хора искаха моята помощ, на много хора преподавах някога като лекар лечебен масаж. Например един Богомил Райнов и други влиятелни личности потърсиха моята помощ и в това направление. Между тези хора станах известен и на Людмила Живкова и тя помоли паралелно с другите неща да я занимавам и с дишане по метода на йога. Това продължи месеци наред. Бях щастлив, че в тези среди от ден на ден ставах все по-търсен. Бях близък и с Иван Абаджиев, който по едно време стана първи секретар на ОК на БКП във Враца, а аз съм от този край. Двамата често сядахме да играем шах. С него съм имал много близки отношения и сме излизали заедно на Витоша - да покоряваме Черни връх. Взаимно си гостувахме с Венелин Коцев и съпругата му Йонка Коцева, която беше духовен човек. По-късно се срещнах дори с Тодор Живков и това може би повлия до известна степен неговата дъщеря да поиска моето съдействие за здравословното си състояние. - По какъв повод се срещнахте с Тодор Живков? Венелин Коцев ли ви препоръча? - Да, той ме препоръча. На тези няколко срещи не само в резиденцията му в Бояна, но и в ЦК аз имах възможност да разговарям с него и фактически това повлияя на моето самочувствие не само като лекар, но и като писател. Людмила искаше моите съвети, защото здравословното й състояние не беше добро след катастрофата. Но тя усвои йога-дишането и то може би повлия за подобрението й. Но последното й пътуване със самолет до Мексико според мен й се отрази негативно. Тя прекали със своите възможности. - Вие сте един от най-известните български планинари, чувала съм, че и сега всяка седмица катерите Черни връх. Какво се говореше в средите на тогавашната власт за смъртта на външния министър Иван Башев - също запален планинар и мъж в завидна физическа кондиция, който през декември 1971 г. намира смъртта си на Витоша? - Башев редовно отиваше с колата до Златните мостове и оттам качваше върха. Доколкото знам, стъпва неволно на някакво камъче близо до хижата на Черни връх, пада и се удря някъде в главата. След удара последвала задръжка на дишането. Невероятно е как този закален човек си отиде от едно падане! - Познавали сте отблизо големия актьор Апостол Карамитев. И той също напусна този свят малко след като навърши 50 години. А по думите на негови колеги до последно изглеждал жизнен и енергичен, бил пълен с творчески планове, никой не подозирал, че е тежко болен. Какво е вашето обяснение като лекар на тази ненавременна смърт? - В България след 9 септември 1944 г. имаше най-напред театрална школа, която съществуваше 2 години. Аз съм от първия й випуск заедно с Апостол Карамитев, с Мирослав Миндов, който после стана директор на Народния театър. Тези наши ежедневни събирания в театралната школа ни направиха много близки с Апостол. С него бяхме като родни братя. Той имаше възможност да отиде на специализация в Англия. По-късно, когато бе в Народния театър, винаги ми пращаше покани за премиери. Аз възпях това много близко приятелство в една от моите книги за Апостол Карамитев. Имам усещането, че при такива духовни хора като него тези силни вълнения и преживявания понякога довеждат физиката до внезапни сривове. Това са парадокси. Но се случват. Знаех го като закален, здрав човек. И повече от всички - дори от неговата съпруга, съм изненадан от тази внезапна смърт. В литературните среди се говори, че сте правили лечебни масажи и на десетки именити писатели. Споменахте покойния Богомил Райнов - той не е практикувал йога дишане, не е спортувал, пушил е много, но парадоксално доживя почти до 90-годишна възраст... - Само седмица преди смъртта на Богомил бях в дома му, защото председателят на Съюза на независимите български писатели Марин Кадиев пожела да го заведа при него. Години наред съм общувал с Богомил, който наистина не беше запален като Иван Абаджиев да спортува с мен и да покорява Черен връх, но разбра, че имам много познания по лечебен масаж. Години наред му правех редовно масажи в неговия дом. От тях той се чувстваше много добре и казваше: "Това е моята тренировка, моето ходене до Черни връх". Богомил е човекът, който повлияя на духовния ръст на Людмила Живкова, а не както се говори, че най-много й е повлиял Любомир Левчев. - И Левчев ли ви беше "пациент"? - С Левчев също сме близки приятели. Той ме обикна и ме прие като човек, който може и духовно да каже нещо на българите. Преди време той в продължение на много месеци имаше едно усещане в тазобедрената става и ми каза: "Ще идваш да ми правиш масаж, аз знам твоите възможности". Ходех в неговия дом, даже до такава степен му повлиях да си укрепи здравето, че той си позволи да излезе - разбира се, с неговата кола, до Витоша, и да направим малко разходки и упражнения сред природата. Левчев е първият, който написа ласкави думи за моето творчество и ми вдъхна кураж да издавам по една книга почти всяка година. - Николай Хайтов също описва йога-метода "стоене на глава". От вас ли го е научил? - Да, с него бяхме много близки. Малко преди смъртта си, след като дълги години му бях подарявал моите стихосбирки, той ми каза: "Ти си бил и корабен лекар. Искам твоите пътеписи". Имах един-единствен екземпляр от книгата си "От остров на остров", поднесох му го и така тя остана в него. Това е единствената ми книга в проза. Прочети повече в Blitz.bg: https://blitz.bg/article/9382

Ключови думи: Станчо Лазаров, Моя Българийо