Медея
Еврипид
За особеностите на екземпляра

✕

- СъстояниеМного добро
- ЗабележкаБез първа корица, вътре запазена, без бележки.
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
- ✕
- ✕
- ✕
За изданието
- ИздателствоАл. Паскалевъ
- Град на издаванеСофия
- Година1921 г.
- АнтикварнаДа
- ЕзикБългарски
- Страници72
- КорициМеки
- Преводачот старогръцки Алекксандър Балабанов
- Поредици и библиотекиВсемирна библиотека № 112
- Категория
- Тегло (гр.)23
- Ширина (мм)100
- Височина (мм)150
- Дебелина (мм)3
Медея по Еврипид(481-407г.пр.хр.) е героиня от древногръцката митология, жрица на Хекатанай-чудовищната и ужасяваща богиня, с три тела и три глави, с ужасна свита от стигийски кучета, погубва хората и праща ужаси и тежки сънища на земята. Действително за тези, които я почитат, тя дава милост и спасява от други злонамерни магически обстоятелства. Именно Медея измолва от Хеката подмладяването на Езон, бащата на Язон. Медея принася жертвоприношение - черни овце със сложен и дълго продължаващ във времето магически ритуал. Така Медея получава милостта на мрачната богиня на тъмата и магьосничеството. Дъщеря на океанидата Идия и Еет, царя на Колхида, а според друга версия - на богинята Хеката и Еет (Ает). Внучка е на Хелиос и е в близки роднински отношения с Кирка (Цирцея), според една от легендите е нейна сестра, а според други племенница. Влюбва се в Язон (при идването му в Колхида) и му помага да завладее златното руно, след което напуска Колхида с него. По-късно заради изневярата на Язон с Главка погубва двете си деца (Мермер и Фер) и съперницата си. Тези събития са описани в трагедията на Еврипид "Медея".
Според специалистите различните варианти на мита за Язон и Медея разказват за времето преди Троянската война, когато гръцките племена идват на Балканския полуостров и се сблъскват с местните култури на пеласгите, егейците и анатолийците. Герои като Язон, Персей и Херакъл отразяват тъкмо този момент на сблъсък-среща между местните (стари) и прииждащите (нови) племена и култури. Случва се конфликт между старите шамански практики и ритуали, почитащи женски-хтонични божества и новите слънчеви култове, които идват с Бронзовата епоха и гръцките племена.
Медея живее във време, в което божествата и полубожествата, законите и стереотипите са на преден план. Но независимо от това, героинята се отличава с уверено и прескачащо определените норми поведение. Според учените Медея е древно божество със земен произход, имащо връзка със Зевс, но по-късно бива изместено от Хера (съпругата на Зевс). Лечителните функции на Медея в сказанието стават магьоснически - магията и медицината в дълбоката древност имат един и същ корен. Медея е възпитана и обучавана да бъде владетелка, но тя е и толкова женствена, толкова кокетна.В нея живеят двама души. Тази нишка за раздвояване на личността се появява като възможно патологично състояние на личността. Медея е героиня, която разтърсва не само света на Язон, но и нашия свят, цялата човешка система. Тя е като земетръса, като вулкана или революцията: самобитна, независима и анархистична, черпеща сили от себе си. Тази чужденка, варварка, магьосница, царска дъщеря, съпруга, майка, е преди всичко жена. Една "мислеща" жена, нещо, за което свидетелства и името ѝ(в настолното Евангелие на всеки сериозен изследовател на антична Гърция - речника Lidell Scott думата "медоме" е равносилна на: 1. предвиждам, грижа се, разсъждавам; 2. възнамерявам, изнамирам, замислям ). Медея е артистична, честолюбива, екстравагантна, импулсивна, решителна, непоследователна и водена от различни емоции. Тя е водена от емоциите и чувствата в житейския си живот. Заради любовта си към Язон тя извършва престъпление към баща си, брат си и т.н. Освен магьосница, Медея е и убийца - най-напред убива своя брат Аспирт, за да забави баща си, който е по петите им, когато бягат с Язон след открадването на златното руно, убива съперницата си (Главка), децата си, в пристъп на ярост. Медея влиза в позиция на социална амнезия, като захвърля всички интеракции с миналото, за да създаде нов живот. С идеята за нов живот при Егей тя повтаря този модел. Медея не приема безропотно и с чувство на магическо превъзходство собствената си овладяност при демонстрираната лъжлива увереност. Тя е майка и страда преди престъпното деяние и отново се появява налудничава идея, че даващият живот може и да го отнема. Тази изразено налудничава идея е типична социална патология. Престъпното деяние е замислено и е в ход на изпълнение, но Медея се колебае между отмъщението и майчината обич. Унищожението на любимите хора е някаква странна и крайна проява на привързаност. Медея е харизматична и обсебваща като злото. Тя е чаровна в терзанията си и в женската си уязвимост. Дори в определени моменти е симпатична и буди съжаление и снизходителност. Може би и затова често при нея се търси патология. Медея е ценена от всички около нея и заради другите свои умения - магическите в доброто им измерение. Почти в цялата пиеса Медея демонстрира манипулативност. Действията ѝ са шокиращи и агресивни. Но и целият ѝ живот е изпълнен с агресия и насилие - убийства, предателства, дори любовта ѝ към Язон е с водеща съградност насилие.
Медея присъства в мита за Язон и Аргонавтите. Този мит познаваме от една късна литературна версия, Аргонавтика, разказана от Аполоний Родоски през ІІІ век пр. Хр.
Сигурно е обаче, че героинята е съществена част от ядрото на мита.
Четвърто издание.
Според специалистите различните варианти на мита за Язон и Медея разказват за времето преди Троянската война, когато гръцките племена идват на Балканския полуостров и се сблъскват с местните култури на пеласгите, егейците и анатолийците. Герои като Язон, Персей и Херакъл отразяват тъкмо този момент на сблъсък-среща между местните (стари) и прииждащите (нови) племена и култури. Случва се конфликт между старите шамански практики и ритуали, почитащи женски-хтонични божества и новите слънчеви култове, които идват с Бронзовата епоха и гръцките племена.
Медея живее във време, в което божествата и полубожествата, законите и стереотипите са на преден план. Но независимо от това, героинята се отличава с уверено и прескачащо определените норми поведение. Според учените Медея е древно божество със земен произход, имащо връзка със Зевс, но по-късно бива изместено от Хера (съпругата на Зевс). Лечителните функции на Медея в сказанието стават магьоснически - магията и медицината в дълбоката древност имат един и същ корен. Медея е възпитана и обучавана да бъде владетелка, но тя е и толкова женствена, толкова кокетна.В нея живеят двама души. Тази нишка за раздвояване на личността се появява като възможно патологично състояние на личността. Медея е героиня, която разтърсва не само света на Язон, но и нашия свят, цялата човешка система. Тя е като земетръса, като вулкана или революцията: самобитна, независима и анархистична, черпеща сили от себе си. Тази чужденка, варварка, магьосница, царска дъщеря, съпруга, майка, е преди всичко жена. Една "мислеща" жена, нещо, за което свидетелства и името ѝ(в настолното Евангелие на всеки сериозен изследовател на антична Гърция - речника Lidell Scott думата "медоме" е равносилна на: 1. предвиждам, грижа се, разсъждавам; 2. възнамерявам, изнамирам, замислям ). Медея е артистична, честолюбива, екстравагантна, импулсивна, решителна, непоследователна и водена от различни емоции. Тя е водена от емоциите и чувствата в житейския си живот. Заради любовта си към Язон тя извършва престъпление към баща си, брат си и т.н. Освен магьосница, Медея е и убийца - най-напред убива своя брат Аспирт, за да забави баща си, който е по петите им, когато бягат с Язон след открадването на златното руно, убива съперницата си (Главка), децата си, в пристъп на ярост. Медея влиза в позиция на социална амнезия, като захвърля всички интеракции с миналото, за да създаде нов живот. С идеята за нов живот при Егей тя повтаря този модел. Медея не приема безропотно и с чувство на магическо превъзходство собствената си овладяност при демонстрираната лъжлива увереност. Тя е майка и страда преди престъпното деяние и отново се появява налудничава идея, че даващият живот може и да го отнема. Тази изразено налудничава идея е типична социална патология. Престъпното деяние е замислено и е в ход на изпълнение, но Медея се колебае между отмъщението и майчината обич. Унищожението на любимите хора е някаква странна и крайна проява на привързаност. Медея е харизматична и обсебваща като злото. Тя е чаровна в терзанията си и в женската си уязвимост. Дори в определени моменти е симпатична и буди съжаление и снизходителност. Може би и затова често при нея се търси патология. Медея е ценена от всички около нея и заради другите свои умения - магическите в доброто им измерение. Почти в цялата пиеса Медея демонстрира манипулативност. Действията ѝ са шокиращи и агресивни. Но и целият ѝ живот е изпълнен с агресия и насилие - убийства, предателства, дори любовта ѝ към Язон е с водеща съградност насилие.
Медея присъства в мита за Язон и Аргонавтите. Този мит познаваме от една късна литературна версия, Аргонавтика, разказана от Аполоний Родоски през ІІІ век пр. Хр.
Сигурно е обаче, че героинята е съществена част от ядрото на мита.
Четвърто издание.
Ключови думи:
Еврипид, трагедия, Медея