Разкази за деца и юноши.

Владимир Русалиев (псевдоним на Ангел Маринов Пенков), български писател, е роден на 13.09.1899 г. в село Драганово, Горнооряховско, в семейството на дългогодишния учител Марин Пенков - прототип на Дойчин Радионов от пиесата "Царска милост" на Камен Зидаров. Детството му преминава в родното село, дало на нашата култура имена като Камен Зидаров, Асен Разцветников, Румен Стоянов. "Цели пет лета - пише по-късно Русалиев, - по ридовете на Драганово или по долините на Янтра - босоноги, с торбичка през рамо, тичахме подир воловете." Спътник му е малкият Асен Разцветников, с когото живее на една улица. Семейството от седем деца - пет момчета и две момичета - е поверено на грижите на майката при честите митарства на бащата (уволнявания, премествания за идеите му на широк социалист). Писателят завършва основно и прогимназиално образование в родното си село, гимназия във Велико Търново (1918), после служи една година като магазинер в селската потребителна кооперация на Драганово (1918-1919). Печата стихове от 1920 г. През март 1921 г. отива в София. Работи в рудниците в Перник като работник и завеждащ читалището при мината (1921-1923). Там написва първата си поема "Рудничари", излязла като самостоятелна книга през 1923 г. Премества се в София, става актьор и режисьор, сътрудничи на сп. "Сила", "Вестник за жената", "Развигор", "Листопад", "Огнище", "Чернозем", "Хиперион", в. "Мисъл", в. "Литературен свят", сп. "Кооперативна пробуда". Основава музея на Народния театър (1923). Член на СБП от 1928 г. През 30-те г. държи много сказки (над 2000) из градовете и селата на страната - те са посветени на литературата, изкуството, кооперативното движение, трезвеността и др. Работи в редакциите на вестници и списания. Издава литературното списание "Предел". Редактира в. "Трезво дете". Негов литературен портрет създава критикът Васил Каратеодоров "Владимир Русалиев" (1932). Социалдемократ по убеждения, Русалиев след 1944 година редактира в. "Кооперативна мисъл" и др. Умира на 14.06.1973 г. в София, на 74 г. Книги за възрастни: "Зима над родината" (стихове, 1926); "Псалми" (поеми в проза, с предговор на Асен Златаров, 1926); "Бунтовник - 1876" (поема, 1927); "Кръст и знаме" (1929); "Великата бяла река" (новела, 1930); "Жътва" (поема, 1931); "Бездомник в нощта. Книга за живота, любовта и смъртта на Димчо Дебелянов" (1936, 1939, 1944, 1946, 6 изд. - 2004); "Писма от Драганово" (стихове, 1937); "Песни от мансардата" (стихове, 1938); "Песни за безсмъртната любов" (сонети, 1942); "Мадона в черно. Книга за живота на Екатерина Ненчева" (1943); "Нощна песен" (стихотворения, 1947); "Стихотворения и поеми. Избрани творби" (1957); "Любовните писма на Димчо Дебелянов"; "Българският славей Христина Морфова" (І изд. - 1958, ІІ изд. - 1999); "Лирика" (1971). Посмъртно е публикувана книгата му "Мемоари" (1977). Произведения за деца: "Когато жеравите отлитат" (разкази, 1933); "Бялата звезда" (разказа за деца и юноши, 1935); "Майчина мъка" (разкази и приказки, 1936); "Слепите щъркели" (разкази, 1938); "Звънчето звъни" (стихове, 1938); "Майчина песен" (стихове, 1939); "В двореца на дядо Коледа" (разкази и стихове, 1941); "В плен на дяволите" (разкази и приказки, 1942); "Разкази и приказки" (1942); "Пътеката на мравките" (разкази, 1943, 1945); "Вълшебната песен" (разкази, 1946); "Песента на щуреца" (разкази, 1947); "Идат радостни години" (стихове, 1956); "Юнак Заю" (приказка в стихове, 1957); "Сладкопойна чучулига. Избрани стихотворения и разкази за деца" (1961); "Духна вятър развигор" (стихове за деца, 1962); "Който в ранина се буди" (стихотворения за деца, 1963), "Каква е тази песен чудна. Избрани стихотворения за деца" (1964), "Пролетна утрин. Избрани стихотворения, приказки и разкази за деца" (1972). Дъщеря му - актрисата Мария Русалиева (р. 1928) е автор на биографичната книга "Като пяна над вода" (2004).