Село Мадара е разположено на 17 км източно от град Шумен, в подножието на историко-археологическия резерват Мадара
Първите следи от античната история на Мадара се констатират в началото на 30-те години на XX век при разкопаването на две надгробни тракийски могили на платото от Р. Попов и В. Миков. Погребалният инвентар дава информация за търговските връзки на местните траки с гръцките колонии на малоазийското крайбрежие и близкото Черноморско крайбрежие. Намерените археологически материали, свързани с бита на траките, в подножието на скалите и района на Римската вила показват, че надгробните могили на платото са на голямо тракийско поселение след IV век пр. Хр. Един от най-сигурните белези са тракийските светилища. При селото са открити останките на късноантична църква, която изглежда е разширена и използвана като светилище при Първото българско царство.[1]
Още по времето на цар Иван Шишман, на мястото на днешното село е съществувала крепостта Мадара (Мадра, Матерн). Мадара е завладяна от турците през 1388 г. Завоевателите прогонили свещениците, разрушили църквите и опожарили манастирския комплекс. Всичко това извършили, за да унищожат християнската вяра у местното население и да наложат своята мохамеданска религия.
През XV-XVI век селището попада във фокуса на важни политически събития, от които много пострадало:Селото е отбелязано в картите на турските военни и в описанията на възрожденски пътешественици като сателитно турско селище. Известно е, че в края на 19 век по потока, който изтича от Голямата пещера, са били разположени няколко воденички, свързани с легенди за скрито имане и кървави истории.
Днешното село Мадара е основано от заселници от село Кюлевча след Освобождението
и по-късни преселници от Трекляно, след това от Пиринско - през 1940-те години, през 1952, а след това и преселници от Софийско.
Ключови думи: Т.Минев, Матора, Мудрага, Плиска, Велики Преслав, Мадарския конник, произход, надписи, пещери, селища, пластове, находки, сечива, чукове, съдове, жилища, траки, гети, киони, бистонци, мизи, Омир, Херодот, култово средище, Дарий, Ксерк, Ситалк, Рим
