Смъртен опит

Сънуване. Рискуване. Умиране

Сергей Герджиков

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Екстрем
Град на издаване:: София
Година:: 1994 г.
Език:: Български
Страници:: 226
Корици:: Меки
Категория:: Психология
Формат:: 200/130

Човек е крайно същество. Това значи, че той има свои граници във времето и пространството. Човек е преходен. Това значи или че той е унищожим - че припламва в нощта на нищото, или че преминава през този свят, идва отнякъде и си отива, "прехожда". Ние имаме ясен опит за границата само в негативна форма - като недостиг. Истината за границата е обаче позитивна. Границата е предел и чрез нея нашето съществуване тук и сега е определеност. Ние сме определени, самоопределяме се и с това се само-разпознаваме. Ние сме определени и с това сме сигурни дотолкова, доколкото го позволява потокът на живота. Ние знаем кои сме дотолкова, доколкото знаем своите граници. А можем да ги знаем само ако сме ги възприели. Това възприемане изисква граничен опит. Когато постоянно отбягваме граничния опит, сляпо се блъскаме в невидими бариери. Външни сили разрушават нашата цялост. Граничните усилия са просто неизбежни, за да оцеляваме. Отложеното усилие в един момент става неизбежно и тогава то е по-голямо. Но и избързването може да води до провал. Напорът навън има своето време. Във времето и пространството пулсиращата ни цялост чертае свои мрежи и те са нашите актуални очертания. Трябва да има поне три типа смъртен опит: опит при равновесие, опит при пробив и опит при пробив навътре. Аз намирам тези типове в следните човешки състояния: сънуване (блуждаене или насочване в сънищата); смъртно рискуване (съзнателно въвличане в смъртно-опасно действие); умиране (съзнание за предсмъртност - нагласа за самоубийство, очакване на екзекуция, смъртоносно болудуване, катастрофа, клинична смърт). Аз искам да покажа, че както смъртното рискуване, така и умирането (които могат да се прелеят едно в друго), са върхови знания, които ни приближават до истината на живота повече от всичко друго на тази земя. Те са способни да ориентират генерално човека, да го определят трайно, да начертаят траекторията на по-нататъшния му живот.