Летци

Вълкан Дапчев

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Почти отлично.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Христо Ботев
Град на издаване:: София
Година:: 1998 г.
Език:: Български
Страници:: 359
Корици:: Меки
Категория:: Българска проза
Ширина (мм):: 130
Височина (мм):: 200
Дебелина (мм):: 15

Романът е писан в едно по-друго от днешното социално-политическо състояние на обществото -през годините 1987 - 1988, когато кълновете на преустройството вече напираха неудържимо и пробиваха сбитата и спечена почва, макар че все още бяха успешно затискани и пречупвани от напъните на тоталитаризма да се задържи, като, от една страна, използваше формалната цензура, а, от друга, се опитваше да флиртува с творците. Три години след като беше завършена, аз предлагам тази книга, без да съм нанесъл никакви принципни поправки, без преработка. Подобренията, които се наложи да направя, са само по отношение на лексиката и граматиката, т.е. в порядъка на типично редакторската работа, и по препоръка на един известен литературен критик на някои места промених преразказа на мислите и действията на героите с диалог. Така постъпих не защото не ми се работеше, а с цел да съхраня автентичната атмосфера, в която работех, и позицията ми към духа на времето, в което се развива действието, към социално-психологическата и политическата действителност. Струва ми се, че всяка преработка, колкото и честно да постъпва човек, би преправила истината и по такъв начин би понижила стойността на произведението, защото нали всяко художествено произведение, освен с другото, е ценно и като свидетелство за историческото време. Например на някой може да му се стори, че е неактуално един от главните ми герои да е политработник. Кому е нужно това, този институт вече не съществува, отживял е времето cu. Убеден съм, че един такъв подход е неиздържан и примитивен от гледна точка на историческата и на художествената истина. И в художествената литература, както и в историческата, времето трябва да се запечатва за поколенията такова, каквото е било. Историческата памет на народа е нещо свято, велико и съдбовно, затова с нея не трябва да се играе. Нека тези думи не прозвучат като надценяване на скромната ми творба. Аз само се надявам поне донякъде да съм постигнал замисъла си: да пресъздам художествено истината, че и при най-големия възход на партията, и в най-тоталитарното време не само обикновени комунисти, но и професионални партийни работници не са били безкритични към "генералната линия на Партията", че не са били слепи за зараждащите се пороци и загниването в средите на партията и особено сред нейните ръководни кадри, че не са се примирявали и не са могли да ги приемат нито със сърцето, нито с разума си. Този процес не е протичал гладко, а е бил съпровождан с мъчителни колебания и лични драми. Позволявам си да помисля, че именно с това си качество темата на книгата излиза извън рамките на армията и разчупва границите на така наречената ведомствена литература. И накрая си позволявам да разкрия "тайната", че почти всички герои в романа имат своите прототипове, повечето от тях може би ще се познаят, макар че образите им не съвпадат напълно - както във всяка художествена книга. В основата на романа лежат автентични факти. Замисълът ми беше главен герой да бъде политработникът Стоян Иринкин, но без да искам, такъв май че стана командирът -генерал Недялков. 6 март 1991 г. Авторът * * * Книгата е относителна рядкост.