Себастиан Кнайп (17 май 1821 г., Стефанрид, Германия - 17 юни 1897 г., в Бад Вьорисхофен ) е баварски свещеник и един от предците на движението по натуропатична медицина. Той най-често се свързва с формата на хидротерапия "Кнайп лек", прилагането на вода чрез различни методи, температури и налягания, за които той твърди, че имат терапевтични или лечебни ефекти, като по този начин изгражда няколко болници в Bad Wörishofen.

Въпреки че най-често се свързва с една област на природния лек, Кнайп е привърженик на цяла лечебна система, опираща се на пет основни принципа.

Кнайп започва да разработва своите лечебни методи през 1849 г., след като се заразява с туберкулоза и експериментира с водните лечения, разработени от Зигмунд Хан. След като е ръкоположен през 1852 г., той продължава да експериментира с водните процедури в енорията си. Кнайп започва работа с лечебните средства, разработени от Винченц Присниц, но разработва по-сложен и нежен метод. Нежните му лекове контрастират на по-ранните лекове за вода, които той наричаше лекове за коне за тяхната упорита природа. Лечението на пациенти на Кнайп също контрастира с това на болничната медицина, тъй като е персонализирано и отчита индивидуалните силни и слаби страни на пациента.

Подходът на Кнайп идва от неговата теория, че всички заболявания произхождат от кръвоносната система. Тази теория е подобна на хуморалната теория. Подобно на тези, които вярват в хуморалната теория, Кнайп твърди, че дишането на миазматичен или прекалено горещ въздух ще доведе до болести. Въпреки че може да се справи с един хумор вместо с четири, неговата теория все още твърди, че дисбалансът в кръвта, независимо дали става дума за циркулация или чуждо вещество, е в основата на болестта. Под изобразяването на Кнайп на болестта водата лекува работа, като влияе върху кръвта. Те разтварят чужда материя, пречистват кръвта от тази материя, подпомагат циркулацията и укрепват организма като цяло.