Южен обред

Ласло Наги, Маргит Сечи

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Към отлично. Без CD.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Гутенберг
Град на издаване:: София
Година:: 2005 г.
Език:: Български
Страници:: 271
Корици:: Меки
Художник:: Ласло Наги, Невена Стефанова
Категория:: Поезия
Ширина (мм):: 165
Височина (мм):: 235

Съставител Дьорд Сонди. Красив, изпипан, едроформатен том е съставил Дьорд Сонди в чест на 80-годишнината от рождението на унгарския поет и ненадминат преводач на български народни песни Ласло Наги (1925-1979). Но това не е просто изискан том, а богата книга с диалогична структура - съдържаща текстове и от съпругата на Наги - Маргит Сечи (1928-1990). Книгата включва поезия от Наги и Сечи, откъси от дневниците им, малки текстове за България и българския фолклор, цветни репродукции и графики на Ласло Наги, копия от негови ръкописи, спомен за поета от Невена Стефанова. Чрез нея можем с поразителна яснота да си представим влиянието на българските народни песни върху поетиката на Ласло Наги и безпрецедентните за европейските традиции от ХХ век преобразувания на българския ритъм и фолклорна образност в нов унгарски поетически език. Шеметните преводи на Наги на български песни през 50-те години остават не просто преводачески връх, но и дават значими начала на съвременната унгарска лирика. това е многожанрова книга или по-скоро книжен корпус от свободни жанрове. Дневниковите записки четат стиховете, а импресиите допълват импровизираните графики. Назованите от унгарската традиция "дълги песни" на Наги (начело с пронизващата самите недра на битието поема "Сватба" или "Венчавка") кръжат като огромни отломки от странен народен българо-унгарски епос, сподирени от малки лирически бисери. Това е и любовна книга. Текстовете на Ласло Наги и Маргит Сечи си бъбрят толкова близко, отдадено и единосъщно, че българският читател изтръпва: "В България не обичаме така!" Понякога тази любов е стряскащо луда, почти неразбираема. Затова и така неистово може да бъде четена днес. И над всичко това разбираме, че по един невинно присвояващ начин това е в крайна сметка българска книга - не защото е преведена на български език и съдържа български теми от хора, обикнали завинаги България, а защото носи в себе си един изработен в преводи и общувания универсален българо-унгарски лирически код, в който неразбираемите езици се разгадават взаимно и безкрайно разрояват неподозирани значения. Пламен Дойнов