Синият път

Кенет Уайт

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Профиздат
Град на издаване:: София
Година:: 1988 г.
Език:: Български
Страници:: 152
Корици:: Меки
Категория:: Чужда проза
Ширина (мм):: 120
Височина (мм):: 163
Дебелина (мм):: 11

"Синият път" на Кенет Уайт e много хубава, малка и тънка, но пълна с умни и прекрасни неща книга. Авторът е шотландец, роден през 1936 г. но е живял предимно във Франция, пътувал е много и е космополит. В "Синият път" героят пътешества из Канада, по-точно из Квебек, като се опитва да стигне до Лабрадор. От 100 километра си личи какъв бунтар е Кенет Уайт. Подиграва се на католическата църква, на амбициите на мисионерите да "цивилизоват" номадските индиански племена от севера, на квадратността на света на белите, които искат всички да бъдат като тях. Хубава, тъжна и иронична книга. Опитомени индианци, които надебеляват в резерватите, които се пропиват, които се разболяват от болести, непознати от хилядолетия за тях. Ето това са направили белите колонизатори. На индианец, чийто предци са ловували и това е било тяхното битие, да издаваш билет за лов и риболов. Наред с всичко това - прекрасни картини на севера - пустите градчета, буйните северни реки, пълни с много риба, горите, брезите, тундрата. Кенет Уайт е и поет и има много добри стихове. Пада cи по хайку, даже е писал нещо по въпроса за това източно изкуство, базирайки се на няколко произведения на Башо. В "Синият път" има един копнеж на автора по сътворяване на свой собствен свят, в който да ти е уютно. Преводач и на книгата, и на стиховете е Николай Кънчев. Познание/ Изгорих напълно моето познание и сега се уча да живея в бяла голота според мен изкуството е нищо само чиста патология на тялото и на духа в сърцето на ужасния и весел свят Анонимен вятър/ В края на дългата година 1 Локви есенни в тревите от вода кафява и горчива слънцето проблясва хладно и потръпва от дъжда когато той помита хълмите надолу 2 Труп прогниващ на овена с вирнати рога и криви върху руното му мръсно синьото клеймо прилича на луната през октомври 3 Тук от хребет сред скали на запустяла кариера щом погледнем към морето с островите посред пяна чува се единствен вятърът Писмо написано сред планината зиме В този свят винаги по-остър винаги по-груб и винаги по-бял ме питате за новини? ледът блести със сини букви кой може да ги прочете говоря сам на себе си гротескно мълчанието отговаря.