Роден дом

Петро Вершигора

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Държавно издателство
Град на издаване:: София
Година:: 1963 г.
Език:: Български
Страници:: 510
Корици:: Твърди
Категория:: Чужда проза
Ширина (мм):: 150
Височина (мм):: 208
Дебелина (мм):: 37

Петро Вершигора (1905-1963) e активен участник в съветското партизанско движение по време на Великата отечествена война, генерал-майор, герой на Съветския съюз ( 7 август 1944 г. ). Изгубил родителите си рано, Петър Вершигора бил овчар от дванадесетгодишна възраст, след което работил в мелницата. След революцията като петнадесетгодишен тийнейджър той напуска родното си село в град Рибница, където през 1920 г. постъпва в агрономическото училище. През 1921 г. се разболява от тиф, което му пречи да завърши агрономическото училище. Работил е като председател на комитета на недобросъвестни жители на селото (komnisez), секретар на селския съвет, ръководител на читалнята, директор на драматичния клуб и скоро започва да се изявява като част от селския духов оркестър. През 1925 г. доброволно влиза в Червената армия, служи в 51-ва Перекопска дивизия, където е барабанист, изучава основите на дирижирането и става бригадир на музикалния екип. През 1927-1930 г. учи в Бетовенския институт (в режисьорския отдел), след дипломирането си е директор на Вседенецки театър на работещата младеж, Ижевския театър на работещата младеж, организира пътуваща трупа. През 1933-1934 г. живее и работи в град Ижевск, Удмуртска автономна съветска социалистическа република. През 1938 г. завършва Филмовата академия в Москва. Бил е актьор и режисьор в киевското киностудио. С избухването на Втората световна война е наблюдател на местната противовъздушна отбрана в Киев, през юли 1941 г. е ранг II капитан на Брянския фронт, през август участва в битката за Киев като командир и командир на взвод, командир на взвода и командир, командир на батальона в 264-а пехота разделения. Според спомените на Вершигорa, дивизията предприема първата битка на 2 август край село Степанци, западно от Канев, в същия ден в Москва той има син Евгений. След няколко дни кървави битки, дивизията се оттегля на левия бряг на Днепър, докато взвод под командването на Вершигорa покрива оттеглянето. От септември 1941 г. до април 1942 г. e военен комисар на политическия отдел на 40-та армия. През май - юни 1942 г. е жител на разузнавателния отдел на Брянския фронт. На 13 юни той е преместен над фронтовата линия, в Малая Земля, в партизанската зона в Брянските гори на десния бряг на Десна. От август 1942 г. e заместник командир на партизанския разузнавач С. А. Ковпак, от декември 1943 г. - командир на отряда, който е преименуван на Първа украинска партизанска дивизия. два пъти герой на Съветския съюз С. А. Ковпак. Подразделението под негово командване през 1944 г. нахлува в Полша. На 3 юли 1944 г. дивизията се слива с частите на Червената армия в района на Баранавичи и е разпусната. На 6 август 1944 г. с решение на Съвета на народните комисари на СССР П. П. Вершигорa е удостоен с чин генерал-майор. На 7 август 1944 г. с указ на Президиума на въоръжените сили на СССР за успешното провеждане на нападения и особени заслуги за развитието на партизанското движение в Украйна генерал-майор Вершигор Петър Петрович е удостоен със званието Герой на Съветския съюз с орден Ленин и медал "Златна звезда" (№ 4324). П. П. Вершигора е един от водещите фотографи от Втората световна война, автор на многобройни фотографии, направени по време на престоя му в партизанската дивизия с помощта на камерата на FED, с която той не се раздели, откакто служи като военен комисар. Сред неговите творби са уникални фотографии на С. А. Ковпак, С. В. Руднев и други командири, както и обикновени бойци от партизанската дивизия. Много снимки са уникално доказателство за подвизите и ежедневието на съветските партизани. През 1947-1954 г. преподава в Академията на Генералния щаб. През 1954 г. той публикува статия в списанието Oktyabr, критикувайки изкривяването на историческата истина в първия том на академичната История на Украинската ССР (Киев, 1953 г.). Правда нарече тази критика "почерняване", "груба грешка" и "безотговорна реч", след което редакторите Ф. И. Панферов и И. Г. Падерин бяха освободени от постовете си. Автор e на книгата "Военното творчество на народните маси" ( 1961 г. ) за историята на партизанското движение и съавтор на труда "Партизански набези" ( 1962 г. ). "Карпатски набег" ( 1950 г. ) и "Набег на Сан и Висла" ( 1959 г. ), "Хора с чиста съвест". През 1960 г. издава книжка с разкази "Иван героят", през 1962 г. - романът "Роден дом". През 1980 г. въз основа на неговите "партизански" произведения е произведен филмът " От бъга до Висла " (с участието на Михай Волонтир ).