Траки

Христо Данов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна просвета
Град на издаване:: София
Година:: 1979 г.
Език:: Български
Страници:: 184
Корици:: Твърди
Категория:: История и археология
Тегло (гр.):: 300
Ширина (мм):: 148
Височина (мм):: 205
Дебелина (мм):: 16

Из "Траки"/ "Находките на антични монети през последните две десетилетия (1959-1979 б.р.) на нашето столетие, които произхождат от древнотракийски земи, потвърждават мнението на специалистите, че тези земи са едни от най-богатите с находища на антични монети." "Трудолюбивата пеонска девойка, която е главното действащо лице в разказа на Херодот, както и нейните едноплеменички и тракийски съседи, са охарактерезирани с похвалния епитет ergaties, т.е. "работни". По-интересно е обаче, че този епитет от гръцкия език, пренесен в животинския свят, се употребява единствено за пчели." "Резултатите от изследователската работа по тракийския (главно западния и отчасти северозападния) бряг на Черно море не са и не можеха да бъдат навсякъде еднакви, защото с изключение на Истрия (в Румънска Добруджа) и на Анхиалос (дн. Поморие), нито една от по-значимите гръцки колонии (например Аполония, Месамбрия, Одесос, Калатис и Тома) не е напълно достъпна за научно изследване, тъй като днес над техните развалини се издигат съвременните градове Созопол, Несебър, Варна, Мангалия и Констаница." "Може би читателите на тези редове ще бъдат малко изненадани, когато узнаят, че след учредяването иорганизирането на римските провинции доста продължително време не се узнава за почти никаква по-значителни вълнения или бунтове срещу римската власт. Това не ще рече, че широките народни слоеве на траките били доволни от римската власт и затова не се бунтували. "Успокоението" в Тракия и Мизия се дължало преди всичко на радикалните сурови мерки, които римските завоеватели прилагали спрямо подчиненото тракийско население при всеки негов опит да надигне глава срещу тяхната власт. Не е без значение и фактът, че броят на тракийското население на север и особено на юг от Балкана чувствително оредяло вследствие на военните действия, които бушували на тракийска земя по време на описаните големи народни въстания. Струва ми се, че няма да преувеличим, ако кажем, че населението на някои области в днешна Южна България, в долината на Марица и особено на Тунджа били обезкървени. Знаят се случаи, при които голяма част от населението на един от най-многобройните тракийски племена, за да се спасят от пълно изтребление, се принудили да се преселят и заседнат надалеч от своите първоначални поселища. Такъв е случаят с бесите, известна част от които вероятно по това време се преселват в Северна Добруджа, недалеч от гр. Хистрия." Христо Милушев Данов е виден български историк на древността и траколог. Данов има важeн принос в античната история на Балканите и по-специално - в историята на древна Тракия и гръцката колонизация на черноморското крайбрежие. Роден в Пловдив, в рода на видния книгоиздател Христо Г. Данов, където учи и завършва класическа гимназия (1927). Учи класическа филология и история на Стария свят във Виенския университет, където получава докторат по философия, (1932). Специализира археология в Рим, Флоренция и Неапол (1932), и в Париж (1938). Доброволен асистент в Археологическия музей в Пловдив (1931 - 1932), а от 1934 до 1941 г. - асистент и уредник в Античния отдел на Народния археологически музей в София. През есента на 1944 г. Данов работи като легационен съветник при Министерството на външните работи, а през пролетта-лятото на 1945 - като офицер за свръзки и преводач при командването на Втори Украински фронт в Австрия и Виена. През 1941 г. Христо Данов е избран за частен хоноруван доцент в Софийския университет, редовен доцент от 1942, а от 1945 г. - за редовен професор по стара история. Титуляр и ръководител на катедрата по стара и средновековна обща история в Историческия факултет (1960 - 1976). Междувременно, през 1943 - 1944 Данов преподава и като доцент в Университета в Скопие. Автор на многобройни статии в най-реномираните световни справочници по антична история - "Pauly-Wissowa's Realencyclopaedie" и "Der Kleine Pauly". Организитор на I-ия международен конгрес по тракология в София, май 1972, както и на Третия, проведен през 1980 г. във Виена. Гост-професор в Сорбоната (Париж), както и в университетите в Оксфорд, Рим и Виена (1981 - 1982). Директор на Българския изследователски институт във Виена (Дом "Лудвиг Витгенщайн") (1979 - 1980). Председател на Софийското нумизматично дружество (1975 - 1980).