Ренуар

Жан Ренуар

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Като нова.
Език:: Руски
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Искусство
Град на издаване:: Москва
Година:: 1970 г.
Език:: Руски
Страници:: 335
Корици:: Твърди
Поредици и библиотеки:: Серия "Жизнь в искусстве"
Категория:: Мемоари, биографии, писма

С 48 цветни и черно-бели картини Жан Реноар , (роден на 15 септември 1894 г., Париж, Франция - починал на 12 февруари 1979 г., Лос Анджелис, Калифорния , САЩ), френски филмов режисьор и син на художника импресионистПиер-Огюст Реноар . Неговите филми, както в мълчаливи, така и в по-късни епохи, са забелязани със своя реализъм и силен разказ и включват такива класики като Grand Illusion (1937), The Rules of the Game (1939) и The River (1951). Ранните години Реноар е роден в секция Монмартър в Париж . В среда, в която изкуството преобладава, сред художниците и техните модели, той прекарва щастливо детство, което е по-богато в безгрижната оценка на красотата, отколкото в официалните изследвания. Независимо от това, той получава степен през 1913 г. от университета в Екс-ан-Прованс, където пише поезия, и се присъединява към кавалерията, за да започне военна кариера. Възнамерявайки да създаде керамична фабрика, към Жан Реноар се присъединява неговият приятел Пол Сезан, синът на художника . След като влезе в контакт с театралните кръгове чрез снаха си, актрисата Вера Серджин, Реноар беше привлечен от развиващото се изкуство на филма и реши да напише сценарий. Това е направено във филмаКатрин , или Une Vie sans joie ( Катрин: Безрадостен живот ), през 1923 г., със съпругата му се появява под името Катрин Хеслинг. Първият филм на Реноар е режисиранLa Fille de l'eau (издаден през 1924 г .; Водовъртеж на съдбата ), в който отново участва съпругата му. Всички негови ранни филми са произведени по импровизиран начин, с техническа непохватност, липса на средства и известна аматьорство. Независимо от това инстинктивният гений на режисьора намери израз в тях. Тези ранни филми, които разкриват силно изобразително влияние, са приели с времето определен чар. В края на 20-те години той намира своето вдъхновение в писанията на Емил Зола , Ханс Кристиан Андерсен и други, но ги превръща в лични филми в стила на френския авангард от този период.