Бачо Киро

Батакъ Перущица

Светлозар Димитров

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Добро
Забележка:: Забележки по корицата.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Иванъ Коюмджиевъ
Град на издаване:: София
Година:: Без година
Език:: Български
Страници:: 16
Корици:: Меки
Поредици и библиотеки:: Робство и освобождение
Категория:: Българска проза
Ширина (мм):: 120
Височина (мм):: 170
Дебелина (мм):: 3

Змей Горянин e български писател и преводач, е роден на 11 януари 1905 година в гр. Русе. Сътрудничи на списанията "Хиперион", "Българска мисъл", на вестниците "Литературен глас", "Светлоструй", на седмичните литературни страници на ежедневниците "Зора", "Време", "Пладне", "Земеделско знаме" и други. Автор е на над 50 книги: автобиографичната повест "Червеният хотел", историческите романи "Кнез Иван Кулин", "Бачо Киро" (1937), "Дунавът тече" /1938/, "Ний умряхме - да живей народа" (1938), "Силата на робите" (1939), "Звезда керванджийка" и други, на повести и разкази, голяма част от които за деца и юноши, на стихосбирки и епиграми. Заедно с Елин Пелин списват и редактират списание "Българска марка". Занимава се и с резбарство. През 1942 г. Змей Горянин за кратко е цензор в Дирекцията по печата. През 1944-1945 г. е обвинен от Народния съд във "великобългарски шовинизъм", поради интереса си към българската история, който расте покрай издирването на материали за художествените му творби. Книгите му попадат в "Списъка на фашистката литература" и са иззети от библиотеките. Когато излиза от затвора, Георги Караславов, Христо Радевски, Младен Исаев няколко пъти му предлагат публично да се разкае, за да бъде реабилитиран, но той отказва. Изолиран от всякакви публични изяви, животът му преминава в самота до смъртта му на 25 август 1958 година. Погребан е в двора на манастира -Седемте престола-, Софийско

Ключови думи: Змей Горянин